Не знаех как. В мига, в който се покажа иззад дърветата, ще бъда на открито, уязвим отвсякъде. Но вече нямах избор.
Втурнах се към водача.
Не бях изминал и три крачки, когато чух как някой викна и го предупреди. Водачът се обърна към мен. Между мен и него оставаха още четирийсет метра. Краката ми се движеха бързо, ала всичко наоколо сякаш забавяше своя ход. Водачът също носеше зелена кърпа около врата си, приличаше на престъпник от някой стар уестърн. Имаше гъста брада. Беше по-висок от останалите, може би над метър и осемдесет, с яко телосложение. В едната си ръка държеше нож, а в другата револвер. Прицели се в мен. Питах се дали да залегна на земята, или да свия встрани, за да избегна куршума, ала тутакси прецених положението и реших, че промяната на посоката нямаше да ме спаси. Да, можеше да пропусне с първия изстрел, но после щях да съм целият на показ. Вторият изстрел със сигурност щеше да ме улучи. При това не можех повече да променям посоката си на движение. Останалите мъже вече се бяха обърнали и тичаха към нас. Те също щяха да стрелят.
Можех само да се надявам, че стрелецът ще се паникьоса и ще ме пропусне.
Той се прицели. Срещнах погледа му и забелязах спокойствието, характерно за човек с прости морални стойности. Нямах никакъв шанс. Вече бях наясно. Нямаше да пропусне. И тогава, точно преди да дръпне спусъка, аз го чух да пищи от болка и го видях, че гледа надолу.
Берлеан го бе захапал за прасеца и го държеше здраво като ротвайлер.
Ръката на водача, с която държеше револвера, се насочи надолу и встрани, като се целеше в главата на Берлеан. В жилите ми нахлу адреналин, аз се втурнах към водача с ръце напред. Ала преди да стигна до него, чух изстрела и видях как револвера отскочи. Тялото на Берлеан се сгърчи. Увих ръка около копелето. Когато той се срина на земята, насочих удара на дясната си ръка право в носа му. Строполихме се на земята и цялата тежест на тялото ми се съсредоточи в ръката ми. Носът му се спука като балон, пълен с вода. Кръвта му ме плисна в лицето. Беше топла. Той извика, все още имаше сили. Аз също извиках. Изпълних удар с глава. Той се опита да ме впримчи в меча прегръдка. Съдбовен миг. Оставих се да ме обгърне с двете си ръце. Когато започна да стяга прегръдката, бързо освободих ръцете си. Сега водачът остана напълно безпомощен. Не се поколебах. Помислих си за Берлеан, за мъките, които бе изпитал от ръцете на този човек.
Беше време да сложа край.
Пръстите на дясната ми ръка се свиха като щипци. Не се пресегнах към носа или очите му, нито към някоя друга част от него, която да изкривя или да счупя. В основата на гърлото, точно над гръдния кош, има кухина, където трахеята не е защитена. Силно забих двата си пръста и палеца в празнината и го сграбчих с всички сили за гръкляна. Докато издърпвах дихателната му тръба навън, аз виках, ръмжах като животно; мъжът издъхна в ръцете ми.
Измъкнах револвера от неподвижната му ръка.
Мъжете тичаха към нас. Не бяха изстреляли нито един патрон от страх да не улучат водача си. Търкулнах се към тялото вдясно.
— Берлеан?
Ала той бе мъртъв. Вече ми беше ясно. Глупавите му очила с огромните рамки ме гледаха подозрително от мекото му деформирано лице. Доплака ми се. Искаше ми се да се откажа от всичко, да го взема в ръцете си и да плача.
Мъжете се приближаваха. Вдигнах поглед. Трудно различаваха фигурата ми, но светлините на къщата зад тях идеално очертаваше силуетите им. Вдигнах револвера и стрелях. Единият падна на земята. Обърнах оръжието наляво. Отново стрелях. Още един падна на земята. Започнаха да отвръщат на огъня. Търколих се към водача и се скрих зад трупа му. Отново стрелях. Още един падна на земята.
Сирени.
Превит на две, аз се затичах към къщата. В двора една след друга нахлуваха полицейски коли. Чух и шум на хеликоптер — може би бяха няколко и летяха над главите ни. Още изстрели. Щях да ги оставя да се оправят сами. Исках да вляза в къщата.
Изтичах покрай Тейлър. Мъртъв. Вратата бе още отворена. Трупът на Ериксън бе на предната веранда до този на Тейлър, а дръжката на ножа стърчеше от гърдите му. Прескочих го и се втурнах в преддверието.
Тишина.
Това не ми харесваше.
Продължавах да държа револвера на водача в ръка. Опрях гръб в стената. Наоколо цареше пълно отчаяние. Тапетите се белеха от стените. Лампите светеха. С ъгълчето на окото си зърнах някой бързо да тича и чух трополенето на стъпките му надолу по стълбите. Сигурно имаше и долен етаж. Мазе.