— Моля те, Марио. Важно е — настоя Териса.
— Само защото ти твърдиш, че е важно?
— Познаваш ме — продължи тя. — Знаеш, че щом моля за нещо, значи е важно.
Той се замисли върху думите й.
— Марио?
— Какво те интересува?
— Върху какво работеше Рик? — попита тя.
Той отмести поглед встрани и прехапа устни.
— Преди няколко месеца започна да разследва една благотворителна организация, наречена „Спасете ангелите“.
— И кои са тези ангели?
— Честно казано, не знам. Започват като евангелистка група, класическа организация, защитаваща правото на живот. Обявяват се против клиниките, в които се извършват аборти, планира се майчинство, правят се изследвания със стволови клетки, всичко от този род. Но после изчезват. Рик бе обзет от идеята да научи всичко за тях.
— И какво откри?
— Доколкото ми е известно, не много. Финансирането им бе доста странно. Не успяхме да го проследим. Те бяха против абортите, против работата със стволови клетки и поддържаха осиновяването. Наистина, мислех ги за доста солидна организация. Не ми се щеше да навлизам в спора помежду им в полза на живота или в полза на свободния избор, но според мен и двете страни трябваше да стигнат до съгласие и да заявят, че осиновяването е обещаваща алтернатива. Струва ми се, че накрая го направиха. Вместо да атакува клиниките, организацията започна да работи по въпроса за защитаване на нежеланата бременност и осиновяване на нежеланите бебета.
— И Рик се заинтригува?
— Да.
— Защо?
— Не знам.
— Кое го накара да се занимае с дейността им?
— И на това нямам отговор.
Гласът му се снишаваше все повече.
— Не си ли се замислял?
— Замислих се, когато се върна след погребението на баща си.
Марио обърна поглед към Териса:
— Нали знаеш за Сам?
— Карън ми каза.
— Самоубийство — уточни той.
— Болен ли е бил?
Марио кимна с глава:
— Хореята на Хънтингтън32.
Териса изглеждаше ужасена.
— Сам е страдал от болестта на Хънтингтън?
— Изненада се, нали? Мисля, че го криеше, ала когато състоянието му се влоши, така де, не пожела да премине през мъките, които го очакваха. Избра по-лесния път.
— Но… как… не знаех.
— И Рик не знаеше. Нито пък Сам бе съвсем наясно с болестта си. Разбра го в самия край.
— Но как е възможно?
— Известно ли ти е как протича хореята? — попита Марио.
Тя кимна с глава.
— Бях писала за нея. Наследствена е. Единият от родителите ти трябва да е болен, за да се разболееш и ти. Ако единият от тях е болен, шансът ти да я хванеш, е две към едно.
— Точно така. Бащата на Сам — дядото на Рик — трябва да е бил податлив на болестта, ала е загинал в Нормандия, преди тя да се прояви. Ето защо Сам нямаше представа от какво е болен.
— Рик направи ли си тест? — попита Териса.
— Не знам. Дори не каза истината на Карън — сподели само, че баща му има неизлечима болест. Но поостана малко по-дълго в САЩ. Мисля, че е оправял нещата на баща си, че е продал имота. Тъкмо тогава се натъкнал на благотворителната организация.
— По какъв начин?
— Нямам представа.
— Спомена, че били против работата със стволови клетки? Това свързано ли е с хореята?
— Би могло, но Рик повече ме караше да проверявам финансирането им. Да разбера откъде идват парите. „Проследи парите“ — старият девиз. Рик искаше да знае всичко, което може за тях и за хората, които ги дават. Но по едно време ми заяви, че проучванията ми повече не са му необходими.
— Отказал се е, така ли?
— Не. Просто ми каза да спра. Той не спря. Спрях само аз.
— Знаеш ли причината?
— Всъщност не. Пристигна, прибра всичките ми файлове и изрече нещо много странно.
Марио погледна първо към Териса, после пак към мен.
— Каза: „Трябва да си предпазлив, имаш семейство“.
Ние чакахме.
— Аз му отвърнах: „И ти“. Но той го пропусна покрай ушите си. Забелязах, че беше напълно обезкуражен, Териса, познаваш го. Нищо не бе в състояние да го уплаши.
— И последния път по телефона звучеше уплашено — кимна с глава Териса.
— Как ли не се мъчих да го накарам да разговаря с мен, да открие душата си. Не и не. Побърза да си тръгне и оттогава не ми се е обаждал. Изобщо. А днес ми позвъниха с новината.
32
Генетично детерминирано заболяване на централната нервна система, описано за първи път от Джордж Хънтингтън през 1872 година. — Б.пр.