— Едва ли щеше да има значение. Така или иначе щяха да убият Карън Тауър и Марио Контуци.
— Но не и Териса.
— Поне това успя да спреш. Гафът беше техен, не твой.
— Чий беше гафът?
— Е, отчасти и мой.
Берлеан свали прекомерно големите си очила и разтърка лицето си.
— Ние се подвизаваме под различни имена. Може би най-известното от тях е „Държавна сигурност“. Както сам можеш да предположиш, аз съм френски офицер за свръзка във войната срещу тероризма, както вашето правителство нарича тази борба. Съответните британски служби би трябвало да следят отблизо нещата.
Гърдестата сервитьорка с шнура около врата, който стигаше до под коленете й, дойде на масата ни.
— Ще желаете ли шампанско?
— Това не е шампанско — отвърна Берлеан.
— Ъ?
— Виното е произведено в Калифорния.
— Е, и?
— Шампанското се произвежда единствено във Франция. Вижте, Шампан е район, а не напитка. Бутилката в ръцете ви е напитка, която онези, на които им липсват вкусови рецептори, именуват „газирано вино“.
Тя обели очи.
— Ще желаете ли газирано вино?
— Мила моя, този продукт не би трябвало да се дава дори на кучетата.
Той повдигна празната си чаша.
— Ако обичаш, донеси ми още едно окъпано във вода уиски.
После се обърна към мен:
— Майрън?
Не очаквах тук да сервират шоколадови напитки.
— Диетична кока-кола.
Когато тя се отдалечи с флегматичната си походка, казах:
— И така, какво става?
— Доколкото се отнася до моите хора, случаят е приключен. Рик Колинс се е натъкнал на терористичен заговор. Бил е убит в Париж от терористите. В Лондон са убили още двама души, свързани с Колинс, а после самите те са били убити. Впрочем, убити са от теб.
— Не прочетох името си в нито един от вестниците.
— Благодарности ли очакваш?
— Едва ли. Но се питам защо са премълчали името ми.
— Помисли си още малко.
Сервитьорката се върна.
— Корбел го нарича шампанско, господин Всезнайко. А те са от Калифорния.
— Корбел може да го нарече и течност от септичната яма. Така ще е по-близо до истината.
Тя тръшна питиетата на масата и изчезна.
— Правителствените сили не се опитват да ти откраднат славата — обясни той. — Не са споменали името ти по две причини. Първо, заради твоята безопасност. Разбрах, че Мохамед Матар ти е имал зъб. В Париж си извадил от строя един от хората му. Искал е, преди да свърши с теб, да убие Карън Тауър и Териса Колинс пред очите ти. Ако по някакъв начин се разбере, че ти си убил Доктор Смърт, някои хора ще потърсят отмъщение — от теб и семейството ти.
Берлеан посочи към танцьорката, която се приближаваше към него:
— Имаш ли дребни?
Аз започнах да ровя в портфейла си.
— А другата причина?
— Ако не беше там — ако не присъстваше на мястото на убийствата в Лондон — правителството нямаше да е задължено да обяснява къде изчезна през последните две седмици, пък и повече.
Ужасното чувство се върна в душата ми. Раздвижих крака, огледах се, исках да се изправя. Берлеан ме наблюдаваше мълчешком.
Попитах:
— Знаеш ли къде съм бил?
— Имам нещо на ум, да. Ти също.
Поклатих глава:
— Аз нямам.
— Не помниш абсолютно нищо от последните две седмици, така ли?
Не му отговорих. В гърдите ми се появи тежест. Не можех да дишам. Грабнах диетичната си кока-кола и започнах да отпивам на малки глътки.
— Целият трепериш — забеляза той.
— И?
— Снощи. Да си имал лоши сънища? Кошмари?
— Разбира се. Бях в болница. Защо?
— Знаеш ли какво означава „Сън в зоната на здрача“?
Замислих се.
— Нямаше ли нещо общо с бременните жени?
— Всъщност свързано е с раждането на бебето. През петдесетте и шейсетте години методът е бил доста популярен. Според теорията майката не бива да изпитва ужасните болки при раждането. Затова й давали комбинация от морфин и скополамин. В някои от случаите майката загубвала съзнание. В други, което било истинската цел на метода, морфинът намалявал болките, а комбинацията от двата препарата действала така, че после тя нищо не си спомняла. Нарича се „медицинска амнезия“, или „сън в зоната на здрача“. Методът е спрян, защото, от една страна, бебетата често се раждали в състояние на наркотичен ступор, а освен това се появило движение, наречено „Изпитай момента“. Това не го разбирам много, но нали не съм жена?