— Как? Като изтезавате хората, а после ги карате да забравят всичко?
Вместо отговор Берлеан изразително сви рамене.
— Ако този метод е толкова ефикасен, защо не са продължили да го използват, да речем, при Халид Шейх Мохамед38 или при другите терористи от Ал Кайда?
— Кой казва, че не са? Въпреки обществените реакции американското правителство е признало, че е прибегнало единствено до мъчения с вода — при това само три пъти и то до 2003 година, не по-късно от тази дата. Наистина ли го вярваш? Що се отнася до Халид, целият свят го гледаше. Това е грешка, която вашето правителство „купи“ от Гитмо39. Не можеш да вършиш подобни неща пред очите на всички, нали?
Отново отпих от диетичната кола. Огледах се. Барът не бе претъпкан, но не беше и празен. Имаше бизнесмени с официални костюми, мъже с тениски и джинси. Имаше бели и черни, както и латиноамериканци. Но нямаше слепци. Биячът Антъни беше прав.
— И сега какво? — попитах.
— Веригата е прекъсната, а по мнението на мнозина прекъсната е и работата по заговора.
— Но ти не си сред тях.
— Не съм.
— Защо?
— Защото по всичко изглежда, че Рик Колинс е попаднал на нещо голямо. Нещо дългосрочно и всеобхватно. Организацията, с която работя, се разтревожи, когато ти показах фотографията на Матар. Честно казано, тъкмо затова ме отстраниха.
— Съжалявам.
— Недей. В момента те търсят друга верига и друг заговор. Не и аз. Държа да разследвам този случай. Имам приятели, които искат да помогнат.
— Какви приятели?
— Виждал си ги.
Замислих се.
— От Мосад ли?
Той кимна с глава.
— Колинс също се е ползвал от помощта им.
— И затова са ме следили?
— Отначало помислиха, че може ти да си го убил. Убедих ги, че не си. Очевидно Колинс е знаел нещо, ала не е споделил какво. Настройвал ги е един срещу друг и сега ние не сме в състояние да кажем кому е служил. Според Мосад той е спрял да контактува с тях и е изчезнал седмица преди да бъде убит.
— Някаква представа за причината?
— Никаква.
Берлеан отправи взор към чашата си. Разбърка с пръст питието.
— И сега защо си тук? — попитах аз.
— Пристигнах още когато те намериха.
— Защо?
Той тежко преглътна.
— Достатъчно въпроси за днес.
— За какво говориш?
Той стана от мястото си.
— Къде?
— Обясних ти ситуацията.
— Така е, разбрах. Имаме работа.
— Ние? Ти повече не участваш.
— Шегуваш се, нали? Най-напред трябва да открия Териса.
Той ме погледна от високо и се усмихна.
— Мога ли да говоря направо?
— Не, по-добре да продължиш да ми говориш със заобиколки.
— Питам, защото не мога да поднасям лошите новини по подходящ начин.
— Досега се справяше доста добре.
— Но не и такава новина.
Берлеан извърна поглед и се вторачи в сцената, но не мисля, че наблюдаваше танцьорката.
— Вие, американците, го наричате „да се върнеш в реалността“. Така че ето какво: Териса или не е жива и в такъв случай не можеш да й помогнеш, или пък я държат като теб на някое тайно място и в такъв случай си безпомощен.
— Не съм — изрекох с глас, който едва ли би могъл да звучи по-безсилно.
— Така е, приятелю, безпомощен си. Дори преди да се свържа с Уин, той вече бе решил да премълчи факта, че си изчезнал. Защо? Защото е бил наясно, че ако някой — родителите ти или някой друг — разбере за станалото, вероятно никога нямаше да се върнеш. Щяха да ти спретнат някоя катастрофа и сега нямаше да си между живите. Или щяха да инсценират самоубийството ти. А що се отнася до Териса Колинс, това е още по-лесно. Можеха да я убият и да я погребат, а после да кажат, че пак се крие в Ангола. Или да инсценират самоубийството й и да обяснят, че не е могла да преживее смъртта на дъщеря си. Нищо не можеш да направиш за нея.
Облегнах се назад.
— Трябва да се погрижиш за себе си — посъветва ме той.
— Искаш да стоя настрана от случая?
— Да. И когато ти казах, че не ти си виновен, аз ти го намекнах. Преди това пак те бях предупредил. Но ти предпочете да не се вслушаш в съветите ми.