В думите му имаше логика.
— Последен въпрос — рекох.
Той зачака.
— Защо ми разказа всичко това?
— За тайните квартири ли?
— Да.
— Защото въпреки очакванията им по отношение на използваните от тях препарати аз не съм на мнение, че си могъл да забравиш абсолютно всичко. Ти имаш нужда от помощ, Майрън. Приеми я, моля те.
Ето как разбрах, че Берлеан може би е прав.
Когато се върнах в офиса, позвъних на някои клиенти. Есперанца поръча сандвичи от закусвалнята на Лени. Седнахме да обядваме на бюрото. Есперанца разказваше за бебето си Хектор. Осъзнавам, че няма много клишета, по-категорични от това, че майчинството променя жената до неузнаваемост, ала в случая с Есперанца промените бяха поразителни и далеч не тъй затрогващи.
Когато свършихме, аз се върнах в моя офис и затворих вратата. Не запалих осветлението. Седнах на бюрото си и останах дълго време така. Всички имаме моменти, когато се впускаме в размишления, когато сме силно потиснати, ала аз се чувствах някак по-различно, беше ме обзело нещо по-силно, по-дълбоко и по-тежко. Не можех да помръдна. Краката ми бяха като налети с олово. С годините бях навлязъл в особен период, ето защо в кабинета си държах оръжие.
За да бъда по-точен, имах „Смит и Уесън“ 38-и калибър.
Дръпнах най-долното чекмедже, извадих пистолета и го стиснах в ръката си. По страните ми се затъркаляха сълзи.
Знам, че ще ви прозвучи мелодраматично. Този мой образ на самотник, седнал зад бюрото с оръжие в ръка, извиква съжаление, но и смях, ако се позамисли човек. Ако на бюрото си държах и фотография на Териса, щях да я взема в ръка като Мел Гибсън във филма „Смъртоносно оръжие 1“ и да напъхам дулото в устата си.
Но не го направих.
Замислих се.
Когато топката на бравата се завъртя — тук никой не чука, особено Есперанца — аз се разбързах и пуснах пистолета обратно в чекмеджето. Есперанца влезе и ме погледна.
— Какво си намислил? — попита тя.
— Нищо.
— Какво правеше току-що?
— Нищо.
Тя се вторачи в мен.
— Прави ти удоволствие да се свираш под бюрото ли?
— Хвана ме.
— Все още изглеждаш ужасно.
— Така говорят, да.
— Бих те посъветвала да се прибереш, защото и без това си пропуснал доста от работата и не мисля, че като се размотаваш безцелно наоколо, ще спечелиш кой знае колко.
— Съгласен съм с теб. По каква причина влезе при мен?
— Трябва ли да имам определена причина, за да го направя?
— Никога преди — отвърнах. — Впрочем какво става с Уин?
— Затова влязох. Той е на батманската телефонна линия.
Тя ми направи знак да се обърна назад.
На кантонерката зад бюрото ми имаше червен телефон под нещо като стъклена глазура. Ако сте гледали оригиналното телевизионно шоу за Батман, ще знаете по каква причина40. Червеният телефон светваше и угасваше. Уин. Вдигнах слушалката и казах:
— Къде си?
— В Банкок — отговори Уин с тон, малко по-весел от необходимото. — А ако поспреш и се позамислиш, ще се досетиш, че това е ироничното название на мястото, където съм в момента.
— Откога си там?
— Толкова ли е важно?
— Просто ми изглежда странно — отвърнах. После ми хрумна да попитам: — Какво стана с материала за ДНК анализ, който взехме от гроба на Мириям?
— Конфискуваха го.
— Кой го конфискува?
— Мъже с лъскави значки и още по-лъскави униформи.
— Как са разбрали?
Мълчание.
Стана ми горещо от срам. Попитах:
— От мен ли?
Той не си направи труда да ми отговори.
— Говори ли с капитан Берлеан?
— Да. Какво мислиш?
— Мисля — започна Уин, — че хипотезата му има своите достойнства.
— Не ги забелязвам. Защо си в Банкок?
— А къде да съм?
— Тук, у дома си, не знам.
— Може би тъкмо сега това не е много добра идея.
Замислих се над думите му.
— Чиста ли е тази линия? — попитах.
— Напълно. А кабинетът ти бе прочистен тази сутрин.
— Кажи ми, какво се случи в Лондон?
— Нали ме видя да убивам Туидълди и Туидълдъм41?
40
В оригиналния телевизионен сериал „Батман“, излъчван през шейсетте години на миналия век, комисар Гордън притежава специален червен телефон, поставен върху дървена основа и покрит с прозрачен похлупак за торти, за пряка връзка с резиденцията на Батман. — Б.пр.
41
Измислени герои от английски детски песнички, използвани и от Луис Карол в неговата „Алиса в страната на чудесата“. — Б.пр.