Реми извади листчето с бележки от пътеводителя и прочете:
— На две преки от boma, старият германски форт.
— Кой по-точно? Струва ми се, че в пътеводителя имаше отбелязани два.
Реми обърна листчето.
— Само това пише. Явно ще трябва да проверим и двата.
Откриха първия на няколкостотин метра на север от три от най-големите туристически атракции на Багамойо: фермата за крокодили, руините на Каоле и петстотингодишния баобаб. Спряха на черния път пред полуразрушения варосан форт и слязоха от колата. Едно момче, водещо магаренце на връв, се усмихна широко и поздрави: „Jambo. Habari gani?“ „Здравейте, как сте“?
Със запъване, Сам отговори:
— Nzuri. Unasema kiingereza?
— Да, говоря малко английски.
— Търсим музея „Блейлок“.
— А, да, Къщата на лудия.
— Не, не, музея „Блейлок“.
— Същото. Другата boma. Един километър нагоре. Знаете Кръста на Ливингстън?
— Да. Asante sana — отговори Сам.
— Няма защо. Чао-чао.
И като изцъка с език на магарето, момчето продължи по пътя си.
— Усъвършенстваш суахили — поздрави го Реми.
— Само не ме карай да поръчвам храна. Резултатът няма да ти хареса.
— Какво ли искаше да каже с „Къщата на лудия“?
— Предполагам, че скоро ще разберем.
Намериха другата boma без много усилия, като следваха току подаващите й се варосани бойници. Спряха на засипания с натрошени черупки паркинг. Тук имаше повече местни, много от които продаваха храна и дреболии от сергии или покрити колички. Сам и Реми слязоха от колата и се заоглеждаха за табелка, на която пише или „Блейлок“, или „Лудия“. След двайсет минути безплодно търсене спряха пред една сергия, купиха си две леденостудени коли и помолиха продавача да ги упъти.
— Да, Къщата на лудия — рече той и посочи една алея на запад. — На двеста метра намерите стена, после гъсти дървета. Завийте надясно, намерите пътека, намерите място.
— Asante sana.
— Starehe.
Следвайки указанията, стигнаха до кирпичена стена, висока около метър, зад която растеше горичка от акации и дива лавандула. Свиха надясно и след няколко метра стигнаха до отвор в стената. От другата страна криволичеше пътечка, която ги отведе до бяла ограда, а зад нея — стара сграда, дълга и тясна, с масленожълта фасада и тежки, тъмносини капаци на прозорците. Над стъпалата на верандата имаше бяла, надписана на ръка табелка: „МУЗЕЙ БЛЕЙЛОК“ и „МАГАЗИН ЗА СУВЕНИРИ“. Последните три думи явно бяха добавени по-късно, сякаш някой късно се е сетил за тях.
Когато влязоха, над главите им иззвънтя камбанка. Ръчно дялани колони крепяха десетките рафтове, по които стояха препарирани африкански птици в пози, явно предназначени да напомнят полет. Над неодушевените си братовчеди гукаха няколко одушевени гълъба.
Стените бяха заети от етажерки, като нямаше две с две еднакви. По оста на помещението бяха разположени осем разнебитени масички, покрити с износени чаршафи. По етажерките и масичките бяха натрупани стотици джунджурии: статуетки на жирафи, лъвове, зебри, антилопи, змии и хора от дърво и слонова кост, колекции ножове, от джобни ножчета до издялани от кост ками, ръчно рисувани фетиши, покрити с пера и парчета дървесна кора, ръчно рисувани карти върху кожа, портрети и пейзажи с въглен, компаси, мехчета за вода от животински стомаси и няколко модела револвери „Уебли“, както и куршуми различни калибри.
— Добре дошли в музея и магазин за сувенири „Блейлок“ — чу се глас на изненадващо добър английски.
В дъното на помещението имаше самотна масичка, която не бяха забелязали. На нея седеше възрастен чернокож мъж с бейзболна шапка на „Балтимор ориолс“6 и бяла тениска с надпис „Имаш ли мляко?“, останала от рекламната кампания за консумация на мляко от деветдесетте години.
— Добре заварили — отвърна Реми.
Двамата се приближиха и се представиха.
— Аз съм Мортън — рече възрастният мъж.
— Прощавайте, но какво точно представлява това място? — попита Сам.
— Това е музеят и магазин за сувенири „Блейлок“.
— Да, но на кого е посветен?
— На най-великия невъзпят откривател на Африка, стъпвал по бреговете на Черния континент — отговори Мортън. Явно не за първи път рекламираше мястото с тази фраза. — Човекът, на когото стотици дължат живота си и живота на своите внуци: Уинстън Лойд Блейлок, Мбого от Багамойо.