— Колко искате за всичко?
Глава 13
Занзибар
— Моля? — Селма не вярваше на ушите си. — Я повторете. Какво искате да пренесете дотук?
— Не целия музей, Селма, само съдържанието му — успокои я Реми, която се возеше на пътническата седалка на тойотата. — Всичко ще тежи общо около… Тя погледна към Сам, който каза:
— Двеста-триста килограма.
— Чух — въздъхна Селма. — С кого да…
— Името на собственика е Мортън Блейлок. Ще го настаним в „Мьовенпик Роял Палм“ в Дар ес Салаам, докато всичко се уреди. Днес следобеда ще бъде открита сметка на негово име в „Барклейс“. Преведи му трийсет хиляди долара от нашата бизнес сметка и още трийсет, когато стоката е готова и на път към теб.
— Шейсет хиляди долара? Платили сте му шейсет хиляди долара? Знаете ли колко прави това в танзанийски шилинги? Цяло състояние. Поне пазарихте ли се?
— Той искаше двайсет — отвърна Сам, — едва го уговорихме. Той умира, Селма, а има внуци, които трябва да ходят в колеж.
— На мен ми звучи като мошеник.
— Ние не мислим така — каза Реми.
— Бастунът е дълъг два метра, изработен от черно твърдо дърво, а в края му се намира бронзовото чукало от камбаната на „Офелия“.
— Днес да не ви е ден за шеги със Селма?
— Сама ще се убедиш — увери я Сам.
— Мортън ще го включи още в първата пратка. Ще ти пратим и един екземпляр от биографията на Блейлок с „Федерал Експрес“. Трябва ни да свършиш някое от чудесата си. Дисекцирай я, провери всички имена, места и описания… Знаеш какво да правиш.
— Не съм ви чувала толкова развълнувани, откак се обадихте от онази пещера в Алпите.
— Наистина сме развълнувани — отвърна Реми. — Явно Уинстън Блейлок е посветил немалка част от живота си в търсене на някакво съкровище и ако не грешим, то е нещо, което Ривера и шефът му не искат да намерим. Блейлок може да се окаже нашият Розетски камък7.
Сам зави към вилата и изведнъж скочи на спирачките. На стотина метра пред тях един човек пресече двора и изчезна в храстите.
— Селма, ще ти се обадим по-късно — каза Реми и затвори. — Това те ли са, Сам?
— Те са. Погледни. Камбаната я няма.
Вдясно пред тях човекът се измъкна от храстите и се затича към брега, където на кея до техния андреял го чакаше осемметров катер „Ринкер“. На по-малко от миля навътре стоеше закотвена яхтата „Нджива“. На палубата на катера се виждаха две фигури, а между тях — камбаната от „Офелия“.
— По дяволите! — измърмори Сам.
— Как са ни открили?
— Нямам представа. Дръж се.
Той натисна педала на газта. Гумите се зариха в прахта и ленд крузърът подскочи напред. Стрелката на скоростомера подмина осемдесет километра в час, а Сам завъртя рязко волана наляво, после надясно, насочвайки муцуната право към обраслия насип отстрани.
— О, боже… — Реми се подпря здраво на таблото и скри глава между ръцете си.
Насипът се издигна застрашително пред тях. Джипът се килна назад, предното стъкло се вдигна рязко към небето, после отново се устремиха напред, вече във въздуха. Двигателят ревеше, а гумите се въртяха свободно. Ленд крузърът се стовари на земята и по предното стъкло се посипа пясък. Сам натисна газта до ламарината. Моторът изстена, но след миг реагира и джипът отново се понесе напред, само че на половината скорост, защото гумите едва успяваха да зацепят по сухия пясък.
Тичащият почти беше стигнал до кея. Погледна през рамо, видя ленд крузъра и се спъна. Беше Яотъл.
— Май не е харесал гостоприемството ни — отбеляза Сам.
— Не бих могла да предположа защо.
Яотъл се изправи и пак се затича. Слезе по стъпалата на кея, взимайки по две наведнъж, и се втурна към катера, където Ривера и Ночтли му махаха с ръце да побърза.
Сам продължи напред, въртейки бързо кормилото в опит да попадне на по-твърда земя. Бяха на петдесет метра от кея. Яотъл стигна до края и скочи на катера. Трийсет метра. Ночтли седна на кормилото и от ауспуха заизлиза дим.
Ривера спокойно заобиколи задъхания Яотъл, потупа го по рамото и се качи на щурца. Погледна приближаващия джип и вдигна ръка, сякаш да им помаха.
— Кучи…
— В ръката му има нещо — каза Реми.
— Какво?
— Държи нещо, не виждам какво.
Сам скочи на спирачките. Ленд крузърът поднесе странично и спря. Сам включи на задна, готов да премести крака си от спирачката на газта.
7
Древноегипетска каменна плоча, на която на три езика е изсечен указ на фараона Птолемей Пети. Понеже третият език е достъпният през 19-и век древногръцки, камъкът представлява ключ към разгадаването на древноегипетските йероглифи — постижение, обявено през 1822 г. от легендарния френски академик и изследовател Жан-Франсоа Шамполион. — Бел.ред.