— Разполагал с близо стотина агенти — добави Северсън, — а усилията на всички били насочени към прекратяването на тайния поток от доставки от Великобритания към Конфедерацията. Макар Англия да запазила официален неутралитет по време на войната, много хора в и извън правителството симпатизирали на Юга. Можете ли да познаете каква била основната задача на Блейлок?
Реми веднага отговори — и двамата със Сам четяха между редовете:
— Овладяване на корабите на Конфедерацията.
— Съвършено вярно. По-конкретно, ръководел бойна група, фокусирана върху определен кораб, наречен „Кралят на морето“, по-късно известен като „Шенандоа“.
— Този, който се измъкнал — каза Сам. — Не само това, ами следващите девет месеца създавал куп проблеми на корабите на Съюза дори след края на войната.
— За Блейлок това била лична и професионална катастрофа — допълни Северсън.
— Професионална? Бил е наказан? Освободен от длъжност?
— Не намерих подобни сведения. Тъкмо обратното. Томас Хейнс Дъдли бил неуморен поддръжник на Блейлок. Написал няколко блестящи оценки за него. В писмо от 1864 година до шефа на Тайните служби, Уилям Ууд, нарича Блейлок „един от най-добрите агенти, които съм ръководил“. Предполагам, че Блейлок просто е приел неуспеха толкова лично, че се е отразило на работата му. Две седмици по-късно в Лондон се качил на кораб за дома, но когато се прибрал, открил, че жена му Офелия е починала, докато го е нямало. По трагична ирония била убита при нападение от Рейнджърите на Мозби — партизански отряд на Конфедерацията, с който Блейлок водел борба, докато бил в „Лоудън Рейнджърс“.
— Божичко — прошепна Реми, — горкият човек. Знаем ли дали Офелия е била мишената? Заради съпруга ли й са я убили?
— Надали. По всичко изглежда, че просто е попаднала на неподходящо място в неподходящ момент.
— Значи Блейлок не само се върнал с натежала съвест, но и намерил любовта на живота си мъртва. Реми, започвам да си мисля, че маларията е била само част от душевните му проблеми.
— Съгласна съм. Разбираемо е.
— Както и обсебващият му характер — добави Северсън. — Селма ми изпрати скицата на кораба. Да кръстиш кораб на жена… това се казва любов.
— Джулиан, а те имали ли са деца? — попита Реми.
— Не.
— Какво е станало, след като се е прибрал у дома?
— Няма много за разказване. Намерих само едно сведение. През 1865 година бил нает от наскоро основаното училище Масачузетски технологичен институт11. Изглежда, Блейлок се установил в цивилния живот като преподавател по математика.
— До март 1872-а, когато се появил в Багамойо.
— И четири години, след като „Шенандоа“ бил продаден на султана на Занзибар — каза Реми, а после добави горчиво: — Това се казва съвпадение. Освен ако мъката на Блейлок не е прераснала в ярост.
„Шенандоа“ му се изплъзва, жена му умира. Ако наистина е бил луд, може да е обвинил кораба за всичките си нещастия. Не е много вероятно, но човешкият ум понякога е непонятен.
— Може и да си права. Само Блейлок би могъл да отговори на този въпрос — рече Северсън. — Но едно мога да ви кажа: не мисля, че Блейлок е отишъл по свое хрумване в Африка. Подозирам, че е бил изпратен там.
— От кого?
— От Военния секретар Уилям Белкнап.
Реми и Сам замълчаха, опитвайки се да асимилират информацията.
— Откъде знаеш? — попита най-после Сам.
— Не мога да бъда сигурна. Към момента предположението ми се базира на косвени доказателства и личната кореспонденция между Белкнап, Секретаря на военноморските сили Джордж Робизън и директора на Тайните служби Херман Уайтли. В едно писмо от ноември 1871 година, до Белкнап и Робизън, Уайтли цитира неотдавна получен доклад от разузнаването. Не споменава източника, но три реда ми направиха силно впечатление. Първо, доклади от разузнаването, които „показват, че апостолите на капитан Джим вървят по стъпките му“; второ, „нашият човек в Занзибар ни прави на глупаци“, и трето, „достоверен източник съобщава, че мястото на домуване често е празно“.
— „Нашият човек в Занзибар“ може да е султан Маджид Втори — отбеляза Реми.
— А „капитан Джим“ — капитанът на „Шенандоа“ Джеймс Уодъл — добави Сам. — Интересни думи употребява Уайтли: „апостоли“. Човек като него не би могъл да се издигне до този пост, без добре да борави с езика. Апостол е някой със силна вяра, посветил се на това, да следва примера на водача си. А що се отнася до мястото на домуване…