— Ако е нещо, което моят интелект не може да проумее, тогава ми кажете за какво изобщо е предназначено чуването на розите?
— Някога пила ли си текила? — попита ни в клин, ни в ръкав Зейнеб ханъм.
— Да, защо?
— Защото аз не съм. Чудех се дали можеш да ми обясниш какъв е вкусът на текилата… Хайде да сключим сделка. Ако ти успееш да ми обясниш вкуса на текилата, аз ще ти обясня какво значи да чуваш розите.
— Много добре — съгласи се Диана. — Текилата… е… горчива… ами тя е като… много е силна… вкусът й е… ами остър… Нещо като…
Зейнеб ханъм намръщи носа си.
— Оооо, мога да почувствам горчив и остър вкус в устата си. Радвам се, че никога не съм я опитвала.
— Добре, добре. Вие печелите.
— Така, сега да оставим вкуса на текилата или чуването на рози настрани и преди да влезем в градината, да вземем този урок по математика. Искаш ли?
— Моля, цялата съм в слух.
— Математиката в чуването на розите е урок, който със сигурност трябва да бъде научен от всеки, независимо дали вярва в изкуството да се чуват розите, или не. Просто защото уравнението, което ще научиш сега, е приложимо към всеки въпрос, който има безкраен брой възможни отговори, но на който не може да се отговори чрез някое от нашите пет сетива. Да речем, например въпрос като „Какво става след смъртта?“
Така. Преди да се опитаме да дадем отговор на подобни въпроси, трябва да имаме предвид следното уравнение: едно разделено на безкрайността. Ще се заемем с него след малко. Но първо ми кажи, можеш ли да чуеш песента, която розите пеят, докато ние си говорим?
— Знаете отлично, че не мога да чуя нищо.
— Коя песен пеят?
— Казах ви, не чувам нищо.
— Хайде, просто направи предположение. Може да уцелиш още от първия път.
Разбрала, че Зейнеб ханъм няма да я остави на мира, ако не отговори, Диана реши да стреля напосоки.
— Добре, добре. Пеят „Пурпурен дъжд“.8
— Мислиш ли, че позна?
— Разбира се, че не.
— Давам ти още един шанс. Кажи друга песен.
— „Утрото пукна“9 на Кет Стивънс.
— Мислиш ли, че сега позна?
— Разбира се, не. Може ли да ви питам какво целите?
— Хайде сега да проверим знанията ти по статистика. Кажи ми какви са шансовете да познаеш песента от първия път?
— Приблизително никакви.
— Точно така. Разделянето на броя на изпетите песни на броя възможни отговори ни дава вероятността да стигнем до точната песен посредством предположение. Броят на песните, които са изпети, е едно. Ако вземем предвид милионите песни, които са написани в целия свят, през хилядите години, на стотици езици, от милиони композитори, броят на възможностите може да стигне до трилиони. А ако прибавим към този брой песните, които все още не са написани, но които са известни на розите, тогава смело можем да кажем, че има безброй възможни отговори. В този случай възможността да попаднеш на точната песен е „едно делено на безкрайност“. И това е уравнението, което трябва да знаем, преди да започнем да учим как да чуваме розите. Така че, какво е едно делено на безкрайност?
— Нула, доколкото си спомням.
— Точно така, но ако беше обикновена нула, това щеше да означава, че няма никакъв шанс човек да знае коя песен пеят розите. Така че едно делено на безкрайност е равно на една специална нула.
— Специална нула ли? Това пък какво е?
— Сигурна съм, че твоите познания по математика са много по-големи от моите. Но аз все още искам да разгледам накратко математическата стойност на това уравнение с теб. Нека да вземем, което и да е уравнение — едно делено на нещо… С нарастване на числото, с което делим единицата, броят на нулите, предхождащи единицата в отговора, ще се увеличава. Ако разделим едно на безкрайност, в отговора ще има безкраен брой нули пред единицата. Така че отговорът ще се чете като нула, точка, нула, нула, нула и така до безкрайност. Но дори и да не можем да го проумеем, накрая винаги ще има една единица. Пак е нула наистина, но една специална нула, която завършва с единица, макар тя да е скрита в безкрайността.
Сега слушай внимателно, това е много важно. Докато уравнението ни казва, че вероятността да знаем точната песен чрез отгатване е нула, то същевременно загатва, че не е невъзможно да се стигне до точния отговор, защото накрая има единица.
Когато те попитах коя песен пеят розите, ти ми отговори по най-добрия начин: че не знаеш. Защо? Защото знаеше, че не можеш да знаеш. Беше в състояние да видиш, че посредством отгатване на бъдеще е безсмислено да се опитваш да отговориш на въпрос, който има безброй възможни отговори; въпрос, на който не може да се даде точен отговор чрез използване само на петте човешки сетива.
9
Неизвестен християнски химн, станал популярен, когато певецът Кет Стивънс го включва в албума си от 1971 „Teasers and The Firecat“. Изпълнявана още от Нана Мускури, Кени Роджърс и др. — Б.пр.