Надявайте се да не ме видите отново в нейните предели!
Писмото падна от ръцете на жената и сълзите, задържани с мъка толкова време, потекоха по слабите й бледи страни.
— Той ни заплашва! — извика Прево Лемер донякъде от болка, донякъде от накърнено самолюбие. — С какво може да бъде опасен за нас този нещастник, който ще живее като престъпник на онзи отдалечен остров!
— Не знам — забеляза госпожа Лемер с просълзени очи. — Все пак той има право, ако не да заплашва, поне да се оплаква от своята участ!
На другия ден във вестник „Petit Journal“ се появи следната необикновена обява: „Бележката на XYZ получена. Благодаря! До скоро виждане… или сбогом!“
Глава XIII
Една сутрин жителите на Сан Франциско, живеещи в квартала около пристанището, и моряците от акостиралите кораби останаха много учудени, когато видяха около дока, при който свършваше улица „Уошингтън“, великолепен военен кораб с жълт флаг на носа, в центъра на който беше изобразен червен дракон, навярно герб на китайския богдихан.
Снощи никой не го беше забелязал и топ беше новост за столицата на слънчева Калифорния. Според охраната на пристанището корабът беше пристигнал през нощта без лоцман, но се беше настанил така уверено в пристанището, сякаш го познава от дълго време.
Корабът не беше от големите — само седемдесет и пет метра на дължина, но беше построен по най-съвременните правила на корабостроенето. Брониран и въоръжен с шест оръдия, той приличаше на малък монитор4. Оръдията се движеха върху релси, покрити със здрав навес за артилеристите. Но това, което най-много привличаше вниманието на наблюдателите, бяха неговите резервоари Когато те бяха пълни с морска вода, корабът се скриваше почти под водата и можеше да плава незабелязано. Двете му мачти се прибираха, а оръдията се замаскираха умело и никой не можеше да познае в плаващата шхуна първостепенния военен кораб.
По своята външност той можеше да се причисли към френския или английския флот, но жълтият флаг с изображение на дракон ясно определяше неговата националност. Това се виждаше и от името „Йен“, украсяващо носа му.
„Йен“ се командваше от млад човек на около тридесет години, с аметистов знак на фуражката и с десет звезди, пет от които бяха поставени върху яката на куртката му, а другите пет — на ръкавите. Ако се съди по тях, той принадлежеше към висшите офицери от китайския флот, защото аметистовият цвят на мандарина го приравняваше с чина адмирал в европейския флот. По леко дръпнатите очи и светложълтата му кожа личеше, че произхожда от северната част на Китай, чиито жители бяха много по-даровити и енергични от своите южни събратя, а по външност се доближаваха до европейците.
Всички офицери от кораба носеха американска униформа, въведена в китайския флот от американските моряци, които първи бяха поканени от китайското правителство да организират морското дело в страната. Останалите членове на екипажа носеха своите национални облекла: стегната в талията блуза, широки панталони и шапка с квадратна форма.
Болшинството офицери и матроси подобно на своя командир също бяха от северните провинции на империята, здрави и силни хора със загорели лица, гладко избръснати и украсени с бакенбарди.
„Йен“ пристигна в Сан Франциско през нощта, малко преди разсъмване. Като приближи рейда, корабът изгаси сигналите си и мина незабелязано край бреговата охрана на Рок Пойнт. Това поведение на кораба нарушаваше пристанищните наредби, които изискваха всеки плавателен съд, влизащ в рейда на Сан Франциско, да се ръководи от лоцман. В действителност за такива нарушения биваха санкционирани не само китайците, но и всички други. Американските закони, за разлика от европейските, преследваха и за възможни вреди от тяхното престъпване, а не само за реално нанесени. Още повече че калифорнийските лоцмани, ощетени от свободното влизане в пристанището на китайския военен кораб, веднага се събраха в един крайбрежен бар, за да обсъдят въпроса трябва ли командирът на „Йен“ Да се държи отговорен за своята постъпка.
Влизайки инкогнито в рейда, китайският адмирал знаеше, че нарушава известни правила, които важат за моряците от всички нации, но той бързаше и остави без уважение подадените му сигнали за явяване на лоцмана, както и за някои други процедури. „Йен“ се потопи до нивото на водата и лавирайки ловко през опасните проходи, влезе в пристанището незабелязан от никого. Щом корабът хвърли котва, един от офицерите му веднага слезе на брега и каза на първия срещнат полицаи на чист английски език: