Выбрать главу

И четиримата другари по неволя на китайските затворници представляваха редки типове хора, способни на всичко, извънредно находчиви, ловки-и безстрашни Такива индивиди можеше, да създаде само дългата и тежка служба във френския флот. Трябваше да се признае, че този път генералният прокурор беше направил сериозна грешка със своя избор.

Както се и очакваше, китайците бързо се сближиха със своите съквартиранти, които се държаха с тях като с равни, и те им бяха благодарни затова. Известно време след пристигането им на остров Ну четиримата французи получиха двадесет и четири хиляди пиастри от един колониален банкер, които можеха да употребят за лични нужди. Генералният прокурор веднага определи техния седмичен бюджет със строго уточнени разходи, защото се страхуваше, че с част от парите можеха да подкупят началниците на караула.

Затворниците сами купуваха провизиите за своите жълтокожи другари и при избора си винаги се спираха на деликатесни вина, скъпи меса, разнообразен дивеч, първокачествен ориз, луксозни цигари и кафе. Това бяха техните обичайни продукти, каквито не можеше да си позволи дори свободен човек от колонията с приличен годишен доход: Порник често казваше, че и ако занапред бъде така, той за нищо на света не би се съгласил да се раздели с Фошка, както гальовно наричаше собственика на пръстена със загадъчния надпис.

Останалите му другари също споделяха мнението на бележития гражданин на Доарне и като виждаха, че той има кокошки, които носят златни яйца, стараеха се да бъдат благоразумни и грижливи със своите.

Единствената им грижа беше да не предизвикат с нещо недоволството на късогледите синове на Небесната империя, които в такъв случай лесно биха поискали нови съжители.

Добрите обноски между затворниците правеха впечатление, но никой не можеше да каже със сигурност съществува ли сред тях открита размяна на мисли. Надзирателите на затвора, въпреки завистта си към сития живот на французите, не можеха да открият нищо противозаконно в съжителството им с китайците: слаб надзор, опит за бягство от затвора или някакво съмнително общуване помежду им. Всичко вървеше гладка и спокойно и прекаленото усърдие на надзирателите не донесе някакви съществени резултати нито на тях, нито на началниците Само опитният наблюдател можеше да забележи, че във всяка една от килиите на жълтите затворници след вечеря се водеха тихи разговори, които траеха до среднощ. Явно китайците и осъдените моряци бяха намерили някакъв начин да разговарят помежду си и беше интересно да се разбере на какъв език ставаше това — френска или китайски.

Моряците доста бяха напреднали в усвояването на езика на своите съкилийници и генералният прокурор би останал много доволен от това откритие, защото и те, подобно на жълтите си другари, отговаряха на въпросите му по един и същи начин.

— Ние не знаем китайски, господин прокурор, и дори тези хора да подготвяла нещо, няма как да го научим.

Порник дьо Доарне пък добавяше:

— Те са толкова невежи, господин прокурор, че не разбират нито дума бретонски.

Порник беше бретонец и се опитваше да играе ролята на наивен простак, който смята, че целият свят е длъжен да знае бретонски.

След него обаче идваше Данео Мериус, който разиграваше комедията на предния, но във връзка със своята родина — Прованс.

— Честна дума, господин прокурор, те не знаят нито думица провански. Просто говеда!

Относно държането на китайците те единодушно твърдяха, че по скромни и покорни хора не биха могли дори да си представят.

— Моят Фо — казваше Порник — по цял ден чете китайските си книги и само понякога успявам с голям труд да го извлека на разходка около килиите ни.

— А пък моят китаец, господин прокурор, или спи, или прави кутийки от меко дърво и също така не е любител на разходките — добавяше провансалецът.

Глава III

В това положение делото направи осем месеца, без генералният прокурор да успее да научи нещо ново Накрая той писа до Париж, че няма ни-каква надежда да изпълни успешно възложената му задача, още повече че дадените му инструкции го лишават от свобода на действие, и затова моли да бъде освободен от всякакви грижи по това дело, което да бъде предадено на друг.