Двамата се поздравиха в движение, тъй като това беше забранено. И най-малкото спиране за разговор, забелязано от часовите, водеше след себе си цяла серия от рапорти и обяснения, които веднага достигаха до висшето началство и заплашваха да се превърнат в безкрайна история.
— Добро утро, господин Бартес! — поздрави Порник. Вече на входа, каза така, сякаш говореше за нещо обикновено: — Не лягайте тази нощ, а елате при нас между един и два часа!
После продължи пътя си, подсвирквайки си някаква стара бретонска песен.
Бартес напразно се опитваше да долови смисъла на тази загадка. Разбра само, че поканата идваше от китайския му приятел, и нетърпеливо зачака края на деня.
Глава IV
Както бе известно, в този ден се навършваше точно една година от идването на китайците и шест месеца, откакто Бартес трябваше да облече затворническите дрехи.
Към обед в колонията се получи пощенски пакет от Франция, от който Бартес научи тъжната вест за кончината на своя баща Старият генерал не можа Да преживее безчестието на сина си, макар че беше убеден в неговата невинност. Когато научи за това, Едмон изпадна в мрачно отчаяние и озлоблението му прерасна в ярост. Той се за-кле пред себе си, че в деня на отмъщението ще бъде безпощаден към всички, който с действието или бездействието си му бяха навредили.
Когато нощта настъпи и младият човек се убеди, че бурята ще отслаби бдителността на часовите, той тръгна към килиите на затворниците, като умело се промъкваше между палмите и банановите дървета. Мина безпрепятствено край последните два поста и накрая се намери пред вратата на Фо. Прозорците на килиите не светеха и това много го озадачи. Помисли, че Фо и другарят му вече спят, но изведнъж чу тих глас недалеч от себе си:
— Вие ли сте, господин Бартес?
Едмон потвърди и същият глас добави:
— Бъдете внимателен, около нас сноват „мухи“. Чудно как сте успели да се промъкнете дотук.
Гласът беше на Порник Доарне.
По времето, когато от дома на генералния прокурор бликаше светлината на нощния прием, а крайцерът „Зорки“ старателно претърсваше морето, един красив тримачтов кораб, изникнал незнайно откъде, доближи бреговете на остров Ну. По мачтите му не се виждаха никакви светлици. Порейки смело вълните на разбунтувалия се океан и като избягваше ловко прожекторите на „Зорки“, той се насочи право към брега. Въпреки силния вятър той навлезе в един тесен проход между рифовете и сушата, където беше по-безопасно, отколкото в открито море. Опасноста разбеснелите се вълни, да тласнат кораба върху подводните рифове, издигащи се тук-там под водата, и да го разбият напълно правеше тази маневра необикновено смела. Дори през деня плаването по тези места беше свързано с голям риск, а нощем беше направо невъзможно.
Когато стигнаха средата на тесния проход, кормчията стъпи на самия нос и насочи бордовото копие така, сякаш се канеше да го забие в някой кит. Шестнадесет души, които съставляваха екипажа на „американката“, уловиха дружно оръдието, чу се команда и въпреки огромната вълна, която изникна в последния момент между кораба и брега, копието достигна целта си, като се заби дълбоко в твърдата земя, повличайки след себе си вързаното за него въже. Разнесе се силен гръм. Екипажът продължи невъзмутимо работата си и скоро стигна брега.
Балът у генералния прокурор вече привършваше Младите чиновници, адютанти и офицери се приготвяха за котильона, но изведнъж всички замръзнаха по местата си. Сред воя на бурята ясно се чу далечен топовен гърмеж. Оръдието на затвора известяваше за избягали заточеници.
По лицето на прокурора премина странна усмивка, но той веднага доби отново студен и решителен вид, така че никой не можа да разбере-дали бягството на затворниците Съответстваше на плановете му, или ги проваляше.
Скоро телеграфът на остров Ну, свързан директно с кабинета на прокурора, предаде следното съобщение: „Китайците избягаха. Едмон Бартес, Порник и тримата му другари също са изчезнали. Двама войници от караула са намерени вързани и затворени в една от килиите на избягалите. На запад се вижда кораб. «Зорки» е по следите му.“
През тази нощ охраната на затвора беше не по-малко бдителна от друг път, но не откри нищо подозрително. Едва на разсъмване, когато вече щеше да прозвучи утринната тръба, часовите установиха изчезването на китайците и техните другари. Обявиха тревога, претърсиха навсякъде, но от бегълците не бе останала и следа. Не можеше да се узнае нещо повече и от двамата часови, които бяха намерени вързани в килиите. Те казаха, че както си стояли на пост, изведнъж ги оборил сънят Напразно се опитвали да му се противопоставят. Не си спомнят какво е станало по-късно.