Ненадейно ми хрумна да му смигна. Беля ми смигна в отговор.
Риа все така оглеждаше пречупения дънер.
— Да можех някак да отвлека вниманието на пчелите! Няколко секунди ще ми стигнат.
С рязък писък Беля отново се издигна и нахлу право в рояка. Гмурна се сред пчелите, заудря ги с криле и ги увлече след себе си в мъглата.
— Това е лудост! Тази птица само търси повод да се сбие…
Не си направих труда да довърша, защото Риа вече се катереше по дънера, търсейки медените запаси на кошера. Ослушах се, но не чух жужене и изтичах след нея. Залових се за един от ниските клони, а дънерът изпука и основата му се разклати.
— Риа, внимавай! — извиках аз. — Дървото всеки миг може да се разцепи!
Тя обаче не ме чу и вглъбена в задачата си, се надвеси над нащърбения връх на дънера. Стъпих на един клон и се наведох до нея. Под нас блестеше златисто езерце от мед, обградено от дебели восъчни пити. В гъстия сироп плуваха парчета кора, клони и восък. Потопих ръка, загребах пълна шепа и погълнах сладката лепкава течност. Никога през живота си не бях опитвал такъв засищащ мед. Риа явно бе на същото мнение, защото се тъпчеше с две ръце, а от брадичката и бузите й се стичаха златни капки.
— Трябва да тръгваме — обяви накрая тя. — Вземи си за последно.
Посегнах към голям къс медена пита точно под мен и го дръпнах, но той не помръдна. Подпрях се на едната си ръка, а с другата здраво го стиснах и задърпах с всичка сила.
В този миг питата се надигна с оглушителен вой. Внезапно осъзнах, че държа не парче восък, а върха на огромен топчест нос. Риа изписка, а аз рязко се дръпнах, за да избегна покритата с мед глава, която се надигаше към нас. В този миг основата на дебелия дънер се пропука, наклони се и се разцепи. Той се затъркаля по склона, а с него — и ние.
20
С Риа се затъркаляхме по хълма. Тежкият дънер, пълен с мед и натежал от създанието, изникнало от дълбините му, се търкаляше и подскачаше пред нас, набирайки скорост по склона. Накрая се удари в една огромна канара и се пръсна на парчета.
Когато най-сетне спрях, светът продължи да се върти наоколо ми още известно време. Надигнах се и приседнах, зашеметен.
— Риа?
— Насам — отвърна тя и подаде глава от тревата. Кестенявите й къдрици бяха сплъстени от мед и ситни клончета.
Едновременно обърнахме глави към останките на дънера, от които се носеха стенания. Риа протегна ръка и показалците ни се преплетоха. Двамата станахме и предпазливо се приближихме.
Под канарата се валяше обла купчинка, покрита с мед, вейки и листа. Изведнъж тя се претърколи, отръска се и седна на земята.
— Човек е — рекох, удивен. — Мъничък човек.
— Джудже — поправи ме Риа. — Не знаех, че във Финкайра са останали джуджета.
Насред маската от мед се ококориха две розови очи.
— И двамата греши. Напълно, ужасно, отвратително греши! Аз не джудже.
Риа го изгледа недоверчиво.
— Нима? А какво си тогава?
От кръглия нос на човечето изхвръкна фонтанче мед. От брадичката му покапа още, а то се зае да го облизва от пръстите, дланите и китките си. Почистило ръце, нервно се огледа.
— Вие не е приятели на крал, нали?
Риа се намръщи.
— Разбира се, че не.
— Ами чернокосия ти приятел тъдява, дето дърпа хорски носове?
— И той не е.
— Ама съвсем, напълно, абсолютно сигурно ли е?
Риа не можа да сдържи усмивката си.
— Съвсем, напълно, абсолютно сигурно.
— Добре тогава.
Човечето с мъка се отлепи от земята, изправи се и тръгна към Риа. Едва й стигаше до коляното, но вирна гордо брадичка.
— Аз не джудже. Аз великан.
— Какво?! — прихнах аз.
Човечето ме изгледа със свирепо блеснали очи.
— Аз великан!
Горделивостта му обаче се стопи, то увеси нос и прегърби рамене.
— Просто аз много, много, много малък великан. Аз иска, много иска бъде голям. Както се полага на великан.
— Не ти вярвам — заявих аз и се наведох, за да го разгледам. — Не ми приличаш на великан, нито дори на малък.
— Ама аз е!
— Тогава аз съм плесен.
— И защо й е на плесен да дърпа хорски носове?
Риа избухна в смях и листата в премяната й се люшнаха.
— Остави го на мира, Емрис. Щом казва, че е великан, добре — вярвам му.
Човечето се почувства отмъстено и потупа кръглия си корем.
— Аз насред хубаво ядене, на никого не пречил, но вие прекъснали!
— Казвам се Риа. А ти?