Извърнах се и на свой ред застинах, а мечът се изплъзна от ръката ми. От мъглата изникна чудовищен бял паяк с челюсти, от които капеше слюнка.
— Глаааааааднааа! — ревна той със смразяващ кръвта глас. — Глаааднааа съъъм!
Преди да се окопитя, Риа ме сграбчи за китката и ме дръпна от пътя на Великата Блуса. Съпроводени от писъците на приклещения таласъм, ние хукнахме по хълма, следвани плътно от Шим, който почти ни изпревари. Изпод краката му хвърчаха пръст, листа и съчки.
Двама от воините-таласъми също успяха да избегнат чудовището, изоставиха другарите си и като хъхреха и бълваха проклятия, вдигнаха мечове и ни погнаха сред обвитите в мъгла канари. Макар че тичахме колкото ни държаха краката, те ни настигаха и скоро почти докопаха Шим.
От мъглите се показа река и Риа извика:
— Скачайте във водата!
Нямаше време за въпроси. С Шим се хвърлихме в скороструйната река, а таласъмите ни последваха, вдигайки пръски с оръжията си.
— Помогни ни! — извика Риа неизвестно на кого и бясно запляска по водата.
Незабавно се надигна огромна вълна, прие формата на дълга лъскава ръка и ни пое в дланта си. Течните пръсти се сключиха над нас като водопад и ни повдигнаха високо над стъпаловидната повърхност на реката. Обвиха ни пъстроцветни струи, ръката ни понесе надолу по течението, а преследвачите ни останаха далеч назад.
След няколко минути ръката се разтвори в речното корито, а ние се озовахме на малък пясъчен нанос. Издрапахме на сухо — Риа и аз бяхме малко окаляни, но невредими, а Шим — доста по-чист от преди.
23
Риа се строполи на брега, а мократа й лозова премяна проблесна на слънцето. Докато повърхността на реката се изглаждаше, една тънка, подобна на пръст струйка плисна върху дланта й и се задържа за миг, преди да попие в пясъка.
Тя обаче сякаш не забеляза това и ядно изрита изумруденозелените тръстики до водата.
Седнах до нея.
— Благодаря, че ни спаси.
— Благодари на реката, не на мен. Несекващата река е един от най-старите ми приятели. Къпа ме като бебе, пои ме, когато бях дете. Сега спаси всички ни.
Хвърлих поглед към реката, а после към Шим, който се беше проснал на слънце. Дрехите му не бяха покрити с мед и пръст и аз за пръв път забелязах, че широката му риза е сплетена от нещо като жълтеникава кора.
Ненадейно си спомних жълтите ириси на Беля. Дали храбрият ястреб се бе отървал от рояка пчели? Ако ли не, беше ли оцелял след нападението им? И ако беше още жив, дали някога щеше да ме намери отново? Усещах рамото си странно олекнало.
Обърнах се към Риа, която изглеждаше много по-обезверена от мен.
— Не изглеждаш доволна.
— Как да съм доволна?! Днес загубих две приятелки, една стара и една нова — отвърна тя, а очите й блуждаеха по лицето ми. — Познавам Куен, откакто преди години ме откри изоставена в гората, а със стария бряст се запознах минути преди да се пожертва за нас. Бяха тъй различни — едната превита и разкривена, а другата напета и изправена. Едната предаде доверието ми, а другата ме спаси, но скърбя и за двете.
Въздъхнах дълбоко.
— Онзи бряст няма повече да види фиданките си.
Риа леко вдигна глава.
— Арбаса не би се съгласила с това. По-скоро би казала, че ще се срещнат отново в Отвъдния свят. Някой ден всички ще се видим там.
— Наистина ли вярваш в това?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Аз… не съм сигурна. Искам да вярвам, но не зная дали наистина ще се срещнем след Дългото пътуване.
— Какво Дълго пътуване?
— Пътешествието на всеки финкайрец към Отвъдния свят. Арбаса казва, че колкото повече имаш да учиш, когато умреш, толкова по-дълго е то.
— В такъв случай дори Отвъдният свят да е истински, на мен ще ми отнеме цяла вечност да стигна дотам.
— Може би няма — възрази тя и хвърли бърз поглед първо към реката, а после към мен. — Арбаса казва още, че понякога на най-смелите и чисти души Пътуването им е спестено. Жертвата им е толкова голяма, че се пренасят мигновено в Отвъдния свят.
Усмихнах се подигравателно.
— Значи вместо да умрат, просто… изчезват? В един момент се гърчат тук, а в следващия танцуват безгрижно из Отвъдния свят? Не мисля.
Риа сведе глава.
— Наистина звучи невероятно.
— Невъзможно е! Особено ако просто не си способен на подобна жертва.