Таласъмите наближиха възвишението, гласовете се усилиха, а тропането на ботушите им стана направо оглушително. Сърцето ми бясно заби и аз отчаяно се огледах, търсейки скривалище.
— Ей, вие! — прошепна някой. — Насам!
Обърнах се, а измежду коренищата в далечния край на овощната градина изникна глава. С Шим се втурнахме натам и открихме прясно изкопана канавка, която още не беше свързана с реката. В нея стоеше загорял на слънцето мъж с широки плещи, силна челюст и кестенява, посипана с пръст коса. Беше гол до кръста, носеше широки панталони от кафяво платно и държеше лопата тъй уверено, както войник би държал меча си. Махна ни с нея и прошепна:
— Влизайте, младежи. Бързо!
Послушахме го без колебание. Метнах тоягата настрани и се хвърлих в канавката. Шим скочи след мен и точно тогава таласъмите навлязоха сред овошките. Мъжът бързо ни покри с шума, като ни остави само по една дупчица, през която да дишаме.
— Ти там! — провикна се един от таласъмите. През покривалото от пръст гласът му ми се стори по-висок, но не по-малко дрезгав от този на главатаря, загинал в Друма.
— Да!? — обади се копачът, уж раздразнен, че прекъсват работата му.
— Търсим един опасен затворник. Тази сутрин избяга.
— От кого? — попита мъжът.
— От пазачите си, малоумнико! Не, от бившите си пазачи. Загубиха затворника, а после и главите си — изхили се таласъмът. — Някой да е пресичал реката? Отговаряй, човече!
Работникът дълго мисли, преди да отговори. Зачудих се дали накрая няма да ни издаде.
— Ами — обяви накрая той, — всъщност видях някого.
Под пръстта стомахът ми се сви на топка.
— Кого?
— Един… младеж.
На устните ми изби пот, сърцето ми лудо заблъска.
— Къде и кога? — излая таласъмът.
Мъжът отново замлъкна. Замислих се дали да хукна с надеждата да надбягам войниците.
— Преди няколко часа — отвърна работникът. — Тръгна по течението, към океана.
— Дано си прав — проскърца таласъмът.
— Прав съм, но закъснявам. Трябва да изкопая канавката преди залез-слънце.
— Ха! На тази градина ще й трябва много повече от канавка, за да оцелее.
Включи се втори глас, по-дълбок от първия.
— Дали да не отсечем няколко дървета, за да облекчим бремето на тоя нещастник?
Целият отряд избухна в смях.
— Не — обяви първият таласъм. — Ако искаме да хванем затворника преди мръкване, нямаме време за губене.
— Какво стана с онази глупачка? — попита трети таласъм, докато групичката се отдалечаваше. Надигнах глава, но закъснях и не чух отговора. Долових само думите „на краля“ и „по-добре мъртва“.
Изтръсках пръстта от туниката си и докато пресипналите гласове заглъхваха, заглушени от ромона на реката, изпълзях от канавката.
— Благодаря ви. Много ви благодаря — рекох.
Непознатият заби лопатата в рохкавата почва и ми подаде мускулестата си ръка.
— Казвам се Хон, приятелю. Може да съм прост копач, но знам кой ми харесва и кой не. Всеки враг на ония превтасали попови лъжички е мой приятел.
Поех дланта му, която почти погълна моята.
— Казвам се Емрис — представих се аз и подритнах купчината пръст до себе си. — Храбрият ми спътник е Шим.
Шим се показа, изплю малко пръст и ми хвърли изпепеляващ поглед.
— Сега трябва да тръгваме — продължих аз. — Дълъг път ни чака.
— А накъде сте се запътили?
Поех си дълбоко дъх.
— Към кралския дворец.
— Замъкът под Покрова ли, момче?
— Да.
Хон поклати невярващо глава и ушите му се показаха изпод кафявата коса — леко триъгълни, със заострени връхчета.
— Замъкът под Покрова — промълви. — Там са Седемте мъдри сечива, изковани преди векове. Помня времето, когато принадлежаха на хората като мен. Сега са на краля! Плугът, който оре сам. Мотиката, която сама се грижи за семената. Трионът, който отрязва само толкова дърво, колкото е нужно… — той се спря. — Защо ви е да ходите там?
— За да открием един приятел.
Той ме изгледа така, сякаш бях луд.
— Знаеш ли къде е замъкът? — попитах аз.
Той вдигна лопатата и посочи към Мрачните хълмове.
— Натам. Друго не мога да ти кажа, момче, но те съветвам да промениш плановете си.
— Не мога.
Той се навъси и ме огледа внимателно.
— Не те познавам, Емрис, но ти желая целия късмет, останал във Финкайра.
Хон посегна към ризата си, захвърлена до канавката, извади нащърбена кама с тясно острие, завъртя я и ми я подаде.