Преглътнах с усилие, защото знаех, че тези сили не са дарба, а проклятие. Спомних си пророчеството на дядо ми с думите, с които ми го бе предала Брануен… Елън. Моята майка. Че един ден ще роди син, чиито сили ще бъдат дори по-големи от неговите. „Чиято магия ще извира от най-дълбокия източник.“ Какво безумие! Туата може да е бил велик магьосник, но се беше заблудил напълно.
— Само че животът на баща ти се променил, когато срещнал Елън. На Земята, той често пътувал дотам. Влюбили се дълбоко и макар че това рядко се прави, а още по-рядко — с успех, този мъж и тази жена от различни светове се венчали. Елън дошла да живее във Финкайра и любовта й вляла нови сили в сърцето на баща ти, успокоила горящия му взор. Любовта дълбока се простира чак оттатък. Известно време били много щастливи, но се боя, че това не продължило дълго.
Стиснал ръба на стола, на който бе седяла и майка ми, аз се приведох напред.
— Какво станало?
Сериозното лице на Каирпре стана още по-сериозно.
— Баща ти… — започна той и спря, за да прочисти гласа си. — Баща ти бе част от обкръжението на крал Стангмар. Когато злият дух Рита Гаур, който отдавна крои планове за Финкайра, започнал го да мами с обещания, баща ти също присъствал. И постепенно, също като останалите приближени на Стангмар, бил покварен. Като краля и като цяла Финкайра.
— Нима баща ми не се е опитал да устои на Рита Гаур? Да му попречи?
— Ако се е опитал, значи не е успял — въздъхна поетът. — Трябва да разбереш, че Рита Гаур заблуди много хора. Баща ти е само един от тях.
Почувствах се по-тежък от скала.
— Значи баща ми е помогнал Покварата да обхване Финкайра.
— Това е вярно, но всички носим част от вината.
— Какво искаш да кажеш?
Споменът явно бе толкова болезнен, че Каирпре потръпна.
— Виждаш ли, всичко стана постепенно. Толкова постепенно, че разбрахме едва когато беше твърде късно. Никой освен Стангмар не е наясно как е започнало всичко. Останалите знаем само, че Рита Гаур му предложил защита в момент на нужда. Отказът на краля щял да изложи и него, и Финкайра на някаква опасност. Рита Гаур трябва да го е планирал много внимателно, защото за Стангмар било почти невъзможно да не приеме помощта му. И той я приел.
Каирпре подложи пръст на малък кафяв молец, кацнал на яката му и внимателно го премести върху купчина книги.
— Това решение повлякло след себе си лавина от трагедии. Рита Гаур убедил Стангмар, че враговете му съзаклятничат, за да го свалят от трона и кралят встъпил в съмнителен съюз с воините-таласъми и духовете-двойници, които веднага изпълзели от тъмните си дупки. Плъзнал слух, че най-древните обитатели на Финкайра, великаните, са станали опасни — не само за краля, но и за обикновените хора. Малцина се опълчили, когато той наредил да ги изтребят. Великаните открай време ни се струваха тъй… различни. Онези от нас, които възразиха, бяха принудени да млъкнат — или с подигравки, или със сила. После Стангмар се вслуша в предупрежденията на Рита Гаур и реши да се отърве от всичките си неприятели и да събере Съкровищата на Финкайра, за да не попаднат във вражески ръце.
— Никой ли не се опита да му попречи?
— Някои храбреци се опитаха, но закъсняха, а и бяха твърде малобройни. Стангмар смаза всяка съпротива и щом заподозреше измяна, опожаряваше цели селища… макар че дори огънят е за предпочитане пред онова, което стори с Каир Нейтан.
— За Градът на бардовете ли говориш? — подскочих аз.
— Значи си чул? О, каква загуба за нашия свят, а и за всички останали! От незапомнени времена Каир Нейтан е извор на музика и песни, дом на най-вдъхновените ни разказвачи, майка на поколения бардове! Там е роден Лаон Куция, там Пуил написала първата си поема „Съдина за илюзии“! Още дълго мога да изброявам. Тук винаги песен лети, а истории отварят незнайни врати.
Кимнах и рекох:
— Думите на табелата.
— Да. Навремето бяха верни, но сега са просто подигравка. Знам, защото самият аз ги съчиних — въздъхна старецът. — Каир Нейтан бе и моят роден дом.
— Какво се е случило там?
Каирпре тъжно се вгледа в лицето ми.
— От всички Съкровища, откраднати от Стангмар — мечът Душегубец, който сразява самата душа, Цъфтящата арфа, която призовава пролетта, Котелът на смъртта, в който секва всеки живот — бардовете най-често възпяваха Повелителя на бляновете. Рог, който може да превърне всяко видение в реалност. От векове го използваме пестеливо и мъдро, но с помощта на Рита Гаур Стангмар наказа с него жителите на Каир Нейтан, които бяха предложили убежище на хора, дръзнали да му се противопоставят. Съживи най-кошмарния сън за всеки бард и го причини на целия град.