— Като връх Олимп.
— Или като Финкайра — кимна поетът.
— Заради опасността ли си замина тя? Или е имало и нещо повече?
Той ме изгледа странно.
— Подозрението ти е правилно. Имаше и нещо повече.
— Какво?
— Ти, моето момче.
— Не разбирам — навъсих се аз.
— Нека ти обясня. Чувал ли си за гръцкия остров Делос?
— Родината на Аполон. Какво общо има това с мен?
— Това е още едно място помежду, съкровено и историческо едновременно. Затова гърците забранявали на жените да раждат на Делос. Не искали никой смъртен да твърди, че е роден в земи, принадлежали първо на боговете, и убивали или прогонвали всеки глупец, който отказвал да се подчини.
— Все още не разбирам какво общо има това с мен.
Тогава Шим се оригна мощно, твърде мощно за човече с такива размери. Малкият великан обаче сякаш не се усети, очевидно забравил и за мен, и за Каирпре. Само се потупа по корема и отново се съсредоточи върху меда.
Каирпре развеселено вдигна рунтавите си вежди, но сянката отново се спусна върху лицето му.
— Също както в Делос, във Финкайра не бива да се раждат деца с човешка кръв. Финкайра не принадлежи нито на Земята, нито на Отвъдния свят, макар че е мост помежду им. Понякога от двете страни идват посетители и остават с години, но не могат да нарекат Финкайра свой дом.
Приведох се към него.
— Тръгнах да търся дома си, така че помогни ми да разбера следното: ако майка ми е трябвало да напусне Финкайра, за да ме роди, къде е отишла? Знаеш ли къде съм роден?
— Зная — отвърна поетът с мрачен тон. — Не там, където трябва.
Дъхът ми секна.
— Казваш, че съм роден във Финкайра, въпреки че имам човешка кръв?
Лицето му ми каза всичко.
— Значи ли това, че съм в опасност?
— По-голяма, отколкото предполагаш.
— Как е станало? Нали каза, че е забранено?
— Мога да ти обясня какво, но не и защо — отвърна Каирпре и се почеса по темето. — Ето как стана. Родителите ти познаваха древния закон и знаеха, че Елън трябва да отплава другаде, за да роди. Знаеха още и че на тръгване от Финкайра никой не може да бъде сигурен, че някога ще се завърне. Както знаеш, пътят дотук не е обикновен. Понякога портите са отворени, друг път — не. Мнозина, напуснали острова с отчаяната надежда да се върнат, откриват само късче мъгла. Други посрещат смъртта си в бурното море. Знае се само, че не пътуваме с никого рамо до рамо.
Той поклати глава.
— Майка ти и баща ти много се обичаха и не искаха да се разделят. Ако Туата не бе заповядал на баща ти да остане, вярвам, че щеше да отплава с нея. Освен това подозирам, че Елън е усещала назряващата опасност и не е искала да го остави. Затова се забави… твърде много. Когато най-накрая склони да отплава, вече беше в деветия месец.
По гърдите ми се разля топлина и аз сведох очи. Под туниката ми Галатор слабо светеше, чертаейки кръг от зелена светлина около сърцето ми. Бързо го прикрих с надеждата Каирпре да не го забележи и да прекъсне разказа си.
— Скоро след като корабът отплава, ужасна буря разбърка вълните. След Одисей малцина мореплаватели са оцелявали в такава стихия. Обруленият кораб почти потъна и се върна на брега. Същата нощ, скрита сред отломките, майка ти роди.
Той млъкна и се замисли.
— Нарече момчето Емрис, келтско име от родните й земи.
— Значи това е истинското ми име?
— Не непременно! Истинското ти име може да не е онова, което ти е дала майка ти.
Кимнах с разбиране.
— „Емрис“ винаги ми е звучало чуждо, но как да открия истинското?
Хлътналите очи ме изгледаха внимателно.
— Животът ще го открие вместо теб.
— Не те разбирам.
— Ако имаш късмет, с времето ще разбереш.
— Истинското ми име е тайна, но поне вече знам, че мястото ми е във Финкайра.
Каирпре поклати посивялата си глава.
— Хем е така, хем не е.
— Но нали съм роден тук!
— Родината невинаги е там, където ти е мястото.
Ядосах се и извадих Галатор изпод туниката си. Скъпоценният камък в центъра му сияеше слабо, но улови отблясъците от огъня и бясно се разгоря.
— Тя ми даде този медальон! Той не доказва ли, че мястото ми е тук?
Под рошавите вежди очите на Каирпре се изпълниха с тъга.
— Мястото на Галатор е тук, да. За теб не зная.
— Трябва ли да унищожа замъка, краля и армията му, преди да ми кажеш дали мястото ми е тук? — разгневено попитах аз.