Тя замислено присви старите си очи.
— Жалко, че не ви видях, преди да приема облога.
Домну обиколи килима, като внимателно оглеждаше всяка от фигурите. Заради мъждукащата светлина сякаш цялата стая трептеше, но ми се стори, че щом ги доближеше, те се разтреперваха. Когато мина край един благороден на вид черен жребец, той сякаш леко раздвижи задните си крака. Домну веднага се завъртя.
— Да не смяташ да ме сриташ, а? — очите й гневно проблеснаха и тя бавно прокара пръст по гривата му. — Не вярвам, едва ли си толкова невъзпитан. Сигурно тежестта ти е малко. Да, точно това ще да е.
Жребецът сякаш приглушено изцвили, а резбованите му мускули се напрегнаха.
Домну се наведе над него и лекичко духна. Като че от нищото върху гърба на коня изникна груб черен камък, голям почти наполовина колкото него. Жребецът сякаш се преви, но не сведе глава.
— Готово, така е много по-добре — кимна Домну и се обърна с лице към мен. — А сега е време да поиграем на шах — обяви тя, а гласът й звучеше не толкова подканящо, колкото заплашително. — Преди да ви върна при вашите, как да ги наречем, приятели отвън. Ти местиш пръв.
33
Сърцето ми лудо заби. Не смеех да пристъпя на килима до Домну.
— Ела, рожбо, нямам цял ден — подсмихна се тя и показа неравните си зъби. — Нито пък ти.
— Не отивай при нея — паникьосано ми прошепна Шим.
— Чакам — изръмжа тя.
По челото ми изби пот. Какво да правя? Може би щях някак да спечеля помощта й, ако й угодя. Още щом мисълта се оформи в главата ми, осъзнах, че това е невъзможно. Домну никога не би ни изпратила в замъка, защото смяташе, че там със сигурност ще загубим живота си, а тя — своя облог. Наложи се мрачно да призная, че вероятно е права.
Въпреки това пристъпих към килима, влачейки скимтящия Шим. Нямах представа какво ще правя, нито с играта на шах, нито за да спася Риа. Знаех само, че сме стигнали твърде далеч и сме преодолели твърде много опасности, за да се откажа, преди да съм опитал всичко.
Щом стигнах до килима, Домну посочи черния кон с тежкия камък на гърба.
— Ти си на ход — заяви тя.
— Ама — запелтечих, — аз не знам правилата.
— Обзалагам се, че това не те е спирало преди.
Не знаех какво има предвид и опитах отново.
— Няма ли да ми ги обясниш?
— Играя така, че може сам да си ги измисляш. Поне докато нарушиш някое от моите.
— Не… не зная откъде да започна.
— В шаха, за разлика от живота, можеш да избереш как да започнеш.
— Ами ако допусна грешка?
— А — рече тя и сбърчи чело. — В това двете игри много си приличат. Така или иначе, изборът ти ще бъде решаващ.
Поех си дълбоко дъх и пристъпих сред червено-черните квадрати. Колебливо оставих тоягата, с мъка повдигнах черния жребец и го пренесох чак до другия край на килима, точно срещу червения цар.
— Хммм — замисли се Домну. — Рискован ход избра, рожбо — тя замлъкна и ме изгледа с любопитство. — Макар че едва ли е по-рискован от това да нахлуеш в Замъка под Покрова без армия.
Тя избута червения цар и го скри зад двойка таласъми.
— Сигурно имаш някаква причина.
— Имам. Причината е…
— Срамота е, че толкова бързаш да загинеш. Тъкмо започваш да се учиш да играеш! Обикновено с удоволствие бих ти помогнала да умреш по-бързо, но облогът си е облог.
— А ако аз се обзаложа с теб?
Домну почеса плешивата си глава.
— На какво?
— Ами… — заекнах аз, а умът ми препускаше. — Ако ме отнесеш до замъка…
— Ако отнесе нас — поправи ме Шим. Целият се тресеше, но пусна крака ми и застана до мен. — Ние отива заедно. Аз все така побъркан.
Кимнах и пак се обърнах към Домну.
— Ако ни отнесеш до замъка, ще се обзаложа с теб, че… че пак ще преживеем днешния ден. Въпреки Стангмар и всичките му таласъми и гулианти. Ти би могла да заложиш, че няма да успеем.
Домну замислено подръпна едното си ухо.
— Вдигаш залога, значи?
— Точно така.
— Ами ако не оцелеете?
— Е, тогава ще загубиш облога с Рита Гаур, но ще спечелиш този с мен. Така накрая резултатът ти ще е същият, докато ако не се обзаложим, само ще загубиш.
Тя се намръщи.
— Изключено. За пълен новак ли ме вземаш, момче? Ако те пратя в замъка, ще получиш нещо от мен, при това ценно. И да загубиш, имаш него. А какво получавам аз? Нищо.
Увесих нос.
— Но аз нямам какво да заложа!