— Не — отвърна той.
— Сещаш се за коя ти говоря. За онази с конете.
— Да, знам. — Нейтън усети Илзе да се помества на стола си. — Но не сега.
— Как започваше? Ставаше въпрос за някаква група мъже — простена брат му. — Така и не мога да я запомня добре. Просто го направи, Нейт, мътните го взели! Разкажи я или аз ще я разкажа.
Кухнята утихна и англичаните се изпълниха с очакване. Нейтън въздъхна.
— Това е просто една глупава легенда, която разказват на тукашните деца — започна той. — Предполага се, че се е случило през деветдесетте години на деветнайсети век и работникът не е бил точно работник, а крадец на добитък.
Кейти беше спряла водата в мивката и се беше заслушала.
— Той бил част от банда — продължи Нейтън. — Заедно с хората му видели цялото това огромно пространство, което собствениците нямало как да наглеждат постоянно, и решили да изкарат пари от него. Не смятали да предприемат нещо кой знае колко сериозно, просто се придържали към главните пътища и крадели загубилите се крави, на които се натъквали. Щом съберели достатъчно, отивали в Аделаида. Прикривали таврото7, ако можели, или ги продавали евтино, ако не можели.
Нейтън млъкна.
— Но един ден конете полудели — подкани го да продължи Бъб.
— Да, благодаря, приятелю — намръщи се Нейт. — Един ден, докато се навъртали в този район, започнали да имат проблеми с конете си. Животните се поизнервили, сещате се, станали трудни за контролиране, сякаш били изплашени. Конят на нашия работник бил най-зле и той едва успявал да се задържи на него. Затова решил да приключи работата си за деня и да разпъне лагера, докато останалите се занимавали с откраднатия добитък. — Нейтън замълча пак. — Според легендата, останал сам за не повече от час. Когато хората му се върнали, видели постелката му разстлана, имало и запален огън.
— Чайникът също бил сложен, но водата се била изпарила — включи се Бъб. Той снижи глас, за да придаде повече тежест на думите си: — От работника обаче нямало и следа.
Бившите туристи погледнаха отново Нейтън, който сви рамене.
— Бъб е прав. От нашия човек нямало и следа, нито пък имало следи от борба. Кобилата му все още била завързана, но хлабаво. Тя се дърпала и тресяла, както правят конете, когато искат да избягат. Хората на работника се разделили и обиколили района, но не могли да го открият. Търсили, докато се стъмнило, но не намерили нищо. Изчакали го да се прибере на следващия ден, но тъй като работникът не се върнал, трябвало да продължат заради откраднатия добитък. Два дни по-късно обаче се натъкнали на едно семейство, което пътувало на север, и ги попитали дали не са виждали техния спътник. Хората били малко неспокойни, но накрая им позволили да надникнат в каруцата. Там, увито в одеяло, лежало тялото на работника. Семейството обяснило, че го намерили мъртъв преди три дни и на сто километра на юг. Натоварили го в каруцата, за да го откарат в най-близкия град, където можело някой да го разпознае. Казали, че го намерили легнал край пътя, по него нямало следи от наранявания; човекът не носел храна и вода, нито пък някакви принадлежности в себе си.
— Но ако са казали истината, то работникът е бил намерен мъртъв в същия ден, в който е изчезнал. — Бъб се отпусна на стола си. — И прекалено далеч, за да е стигнал пеша дотам или пък дори на кон, така че въпросът е как се е озовал на онова място?
Саймън погледна Кейти, която протегна ръцете си в гумени ръкавици и сви рамене. Англичанинът поклати глава.
— Не знам.
— Е, и онези момчета не можели да си обяснят как се е случило това — продължи Нейтън. — Паникьосали се, заровили го на място и с това всичко трябвало да приключи. Но продължили да се носят слухове, че някои са виждали мъртвия работник да върви в една или в друга посока по пътя, че са го забелязвали през нощта и какво ли още не. Накрая работниците започнали да отказват да идват тук, защото смятали, че мястото е прокълнато. Последвала поредица от злополуки. При това сериозни. Няколко души загинали. Ситуацията толкова се усложнила, че на тогавашния собственик на имота му се наложило да сложи надгробна плоча в опит да прекрати всички тези приказки за призраци и различни слухове. Но не успял. Според легендата, ако разкопаеш гроба, в него няма да намериш нищо. Говори се, че е празен.
Единственият звук, който се чуваше в кухнята, беше тиктакането на часовника. Двамата бивши туристи се бяха ококорили срещу Нейтън.
— Глупости — прошепна Саймън.
— Естествено — съгласи се фермерът. — Това е просто една страшна история.
7
Траен, изкуствено създаден белег на домашно животно, по който то се разпознавало. — Б.пр.