Кървенето се увеличи.
Сигурно защото бях замаян, ми бе необходимо много повече време, за да си сетя, че в раницата може да има още нещо. По време на една командировка в Париж Кейт си беше навехнала глезена и бе куцукала болезнено от аптека на аптека, опитвайки се да намери еластичен бинт — той бе по-плътен и осигуряваше по-голяма стабилност на изкълченото място. Оттогава, където и да пътуваше, тя неизменно носеше еластичен бинт със себе си и винаги слагаше такъв и в моя багаж.
Все по-замаян, започнах да претърсвам раницата с дясната си ръка. „Къде ли е?“ — питах се разтревожено. Не можех да допусна мисълта, че Кейт е пропуснала да го сложи.
По дяволите, този път бе забравила.
Обзет от отчаяние, вече се канех да се откажа от търсенето, когато напипах малък вързоп в страничния джоб на раницата. Полагайки усилие да не загубя съзнание, дръпнах ципа и едва не се разплаках, когато открих вътре руло еластичен бинт.
Като боравех несръчно с една ръка и от време на време използвах зъбите си, за да отварям разни пакети, почистих раната с антисептичен памук, намазах я с антибиотичен мехлем и натиснах отгоре й няколко тампона. Те подгизнаха от кръв. Без да се бавя, започнах да увивам еластичния бинт около лявата си предмишница. Стараех се превръзката да е стегната и навивах пласт след пласт, а кръвта ми ги обагряше незабавно.
Навих около ръката си още няколко ката, като пристягах повече, разтревожен от мисълта, че бинтът свършва. Молех се този път кръвотечението да спре. Още два пласта. Още един. Закрепих края с двете безопасни игли, които вървяха в комплект с бинта. После се взрях разтреперан в превръзката, за да видя дали кръвта ще се просмуче през многобройните пластове. За момент ме обзе страх, че светлокафявият бинт, върху който изби малко розово петно, ще почервенее. Задържах дъха си, но петното не се разрасна.
Кварцът в часовника ми явно се беше натрошил, защото стрелките бяха спрели на два часа и десет минути. Нямах представа от колко време се намирах на издатината, но когато бях вдигнал за първи път очи към скалната тераса, бях забелязал, че слънцето се намираше доста по-назапад от мястото, където очаквах да се е преместило по време на краткото ми падане. Очевидно бях лежал в безсъзнание по-дълго, отколкото предполагах.
Погледнах нагоре, но пак не видях Пити и Джейсън. „Дай им време“ — казах си.
Проблемът бе, че ако не напуснех скоро тази издатина, щях да си имам още по-големи неприятности.
Не бях опитен планинар — определено го бях доказал. Но човек не можеше да живее в планински щат като Колорадо, без да е чел във вестниците или гледал по телевизионните новини за опасностите от хипотермията7. Туристи отиват на поход в планината, облечени само с шорти и тениски. Внезапно разразила се буря ги измокря до кости. Ако времето се застуди и туристите се намират на повече от три часа път от място, където могат да получат топли дрехи и горещи напитки, които да повишат бързо спадащата им телесна температура, те се простудяват и умират.
Лежах върху влажната и студена скална издатина и целият треперех. Ръцете и краката ми бяха започнали да се вкочаняват. „Ако не се махна скоро оттук — помислих си аз, — спирането на кръвотечението ще е без значение. Хипотермията ще ме убие.“
Опитах се да си представя как бих могъл да се изкача по почти отвесния склон на урвата до по-горната издатина и оттам по сипея до скалната тераса. Знаех, че не мога да разчитам на ранената си ръка. Единственият друг начин да напусна издатината беше…
Погледнах надолу, за да преценя дали е възможно да се спусна до дъното на урвата, където течеше потокът. Склонът беше стръмен и осеян със скални тераси, най-близката от които се намираше на метър и половина под моята, а следващата — два пъти по-далеч. Не исках да мисля за препятствията, които ме очакваха по-надолу.
Но слънцето вече бе подминало ръба на урвата. Дъното на пропастта беше потънало в сянка. Въпреки че все още беше късен следобед, скоро щеше да се стъмни. Близките планински върхове щяха да скрият слънцето и мракът щеше да се спусне тук по-рано, отколкото се спуска обикновено в града. А щом мръкнеше, никой нямаше да тръгне да ме спасява, преди да се е развиделило.
Дотогава щях да съм мъртъв.
Като се гърчех от болка, сложих раницата на гърба си, легнах по корем и се прехвърлих през ръба на издатината. Провесих се, докъдето ми позволяваше здравата ръка и се пуснах.
При приземяването болката ме прониза до мозъка на костите. Едва не припаднах. Докато пълзях към края на тази скална тераса, си раздрах ризата и си охлузих гърдите. Ожулените ми до кръв колене се показаха през разкъсаните дънки. Като се стараех да не обръщам внимание на болката, продължих да се спускам надолу. Някои места, които отгоре ми се бяха стрували невъзможни за преминаване, се оказаха проходими — открих малки неравности, които можех да използвам като стъпала. Други, които ми бяха изглеждали лесни, излязоха страшно трудни.
7
Спадане на телесната температура под нормалната от прекомерно охлаждане при някои заболявания — Б.пр.