— Объркахте ме, преподобни.
— Били са сепаратисти. Трибалисти12. Самотници. Някъде в миналото им… Моят предшественик си имаше цяла теория, смяташе, че нещата датират още от времето на Гражданската война… че тогава им се случило нещо ужасно. Дошли от място, което отчаяно искали да забравят, и се установили тук, твърдо решени да живеят в уединение.
Пред лицето ми избръмча пчела. Прогоних я и съсредоточих вниманието си върху отеца.
— Естествено, за да продължават рода си, те не можели да живеят напълно изолирани. Трябвало да поддържат контакт със съседните общини, търсейки млади хора, с които да встъпват в брак. Външно погледнато, имали много качества. Били вярващи. Притежавали имот. Не пиели, не пушели, не играели комар, не псували. За кратко време привлекли нови членове, обикновено от бедни семейства, които считали сватбата с някой Дант за издигане в обществото. Но постепенно се разнесла мълва, че хората от клана Дант били много сурови и те били принудени да си търсят невести и женихи по-надалеч, главно сред подобни на тях комуни. Изборът им се стеснил. По времето, когато пристигнал моят предшественик, от рода били останали само три семейства.
Поклатих озадачено глава.
— След като са искали да живеят изолирано, как се е случило така, че човек от техния род е отворил железарски магазин?
— Животът ги е принудил. Колкото и да се опитвали, те не можели да задоволяват сами всичките си нужди. Дори в годините с богата реколта имало стоки от първа необходимост, които не можели да си произведат. За тях Броктън бил като чужда страна. Железарският магазин бил тяхното посолство. Чрез него продавали излишната си продукция и купували дървен материал, сечива, облекло…
— Лекарства.
— Не — каза преподобният Бенедикт. — Никакви лекарства. Дант били толкова консервативни в религиозно отношение, колкото и в социално. Според тях болестта била знак за божие неодобрение. Смятали, че е грях с човешки средства да се месят в божиите намерения.
— Заради греховната ни природа?
— За която Дант смятали, че Бог ни наказва — отговори отецът.
— С такова саморазрушително поведение е чудно как изобщо е оцеляло някое от тези семейства.
— Там е работата — сега всички тях ги няма. — Преподобният Бенедикт посочи снимката със съсухрения си пръст. — Освен Лестър.
— Кога го видяхте за първи път?
— След пожара.
— Пожар?
— Ще стигна и до това. Трябва да знаете, че поради факта, че Дант избягвали лекарите, в градчето нямали представа колко души се раждат и умират в земите им. От време на време техни представители идвали да се снабдяват със стоки. Предимно мъже, но понякога жени и деца. Предполагам, че целта им е била да покажат на всички в рода колко покварен е външният свят. Вероятно ние сме им се стрували толкова странни, колкото и те на нас.
— Странни?
— Последиците от вътрешните им бракове започнали да си личат.
— И законът не се е намесил?
— От време на време някой полицейски служител отивал при тях на проверка, но в какво можел да ги обвини, освен че искали да живеят самостоятелно?
— В заплаха за децата им.
— Трудно доказуемо обвинение, защото децата им били хранени добре и можели да рецитират пасажи от Библията.
— Няма ли закон, който задължава децата да посещават училище?
— Дант наели адвокат, който доказал, че децата им получавали достатъчно образование вкъщи. Позовал се на свободата на вероизповеданията. В днешно време, предполагам, бихме ги нарекли привърженици на естествения подбор. Те не трупали оръжия и не заговорничели срещу правителството, така че властите решили, че е по-добре да ги оставят на мира, отколкото да се опитват да ги съдят. „Живей и остави другите да живеят“ — това било мотото им. До съботата, в която на покупки в града дошла майката на Лестър.
Заслушах се по-внимателно.
— Тя се казвала Юнис. Била в напреднала бременност, но съпругът й явно е смятал, че не е била дотам напреднала, та да не може да пътува. Излязла от железарския магазин. В следващия миг се свлякла на тротоара, крещейки от болка. Съпругът й Орвал решил да омаловажи случката и се опитал да я вдигне и занесе в колата. Но като видял кръвта по роклята й и локвата на тротоара, останал вцепенен от объркване достатъчно дълго, за да могат един лекар и един полицай (тогава имало няколко) да забележат какво става и да я откарат бързо в поликлиниката, която служела и за болница. Орвал се опитал да ги спре, но внезапно се разбрало, че Юнис не е пометнала, а е родила преждевременно.