— Гаднярът е възнамерявал да рискува живота й?
— Не му е било лесно. Орвал казал на лекаря и полицая, че за него бебето било по-скъпо от всичко друго на света, че двамата с Юнис вече имали три мъртвородени деца, че упорито се опитвали да се сдобит с друго детенце и най-накрая Господ ги бил благословил с тази бременност. Но да разчитат на помощта на лекар било все едно да кажат на Бог, че нямат вяра в него. Ако се намесели в божиите намерения, бебето щяло да бъде прокълнато. Орвал вярвал толкова силно в това, че се опитал да вземе жена си и да я отведе от клиниката. Докторът го предупредил, че ако не останат и не получат медицински грижи, жена му и детето му ще умрат. Полицаят бил по-груб. Той го заплашил, че ще го арестува за опит за убийство, ако се опита да отведе съпругата си. Междувременно бебето започнало да се ражда и дори Орвал си дал сметка, че иска или не, трябва да се съгласи Юнис да получи медицинска помощ. Тя едва не умряла от загуба на кръв. Бебето също едва не умряло, защото било твърде мъничко.
— Бебето е бил Лестър?
— Да. Вярата на Орвал и Юнис забранявала бебетата да се кръщават на християнски светци. Смятали това за идолопоклонничество. Така че за тях били немислими имена като Матю, Марк, Люк или Джон. А щом отхвърлиш Библията като източник на имена, не ти остава голям избор. Лестър било неутрално име, изход от положението.
— Какво станало после?
— Моят предшественик се пенсионира. Дойдох тук да заема мястото му. Преди да напусне, той ми разказа за енорията, както и историята, която току-що чухте от мен. Каза ми, че въпреки очакванията на лекаря бебето оживяло. В действителност седмица преди моето пристигане Орвал довел детето в града, за да покаже какво здраво момченце е то и да докаже на доктора, че от значение е единствено божията воля.
— Но… — Объркването ми нарастваше. — Каква връзка има това с… Казахте, че сте видели Лестър след някакъв пожар.
— Това стана години по-късно.
Наведох се напред.
— Димът събуди почти целия град. Спомням си, че беше денят на труда13. Летните горещини току-що бяха отминали, така че повечето хора бяха изключили климатичните си инсталации и спяха на отворен прозорец, за да влиза нощният хлад. Двамата с жена ми изскочихме навън, като кашляхме и се питахме чия ли къща се е запалила. После си дадох сметка, че пожарът не е в Броктън. Въпреки дима по улиците, успях да видя отблясъка на хоризонта на юг, там, където беше фермата на Орвал и Юнис. Знаех, че не може да е домът на други Дант, защото по това време Орвал и Юнис бяха единствените живи представители на рода.
Камбаната в пожарната заби — сигнал за събиране на доброволците. Когато пристигнах там, хората вече бяха разбрали, че пожарът не е в града. Имаше много препирни дали да помогнем на Орвал и Юнис или да ги оставим да си платят, задето твърдяха, че нямат нужда от нас. Накрая решението на моите енориаши все пак ме накара да се гордея с тях. Противопожарната бригада тръгна с цистерната с вода, потеглиха и много хора с колите си. Но още преди да достигнем фермата, от големината на заревото на хоризонта стана ясно, че дори дузина цистерни с вода нямаше да бъдат от полза.
Не беше валяло от месец. Духаше силен вятър. От лявата страна на пътя огънят пълзеше през пасищата. Част от гората също гореше. И къщата, и оборът бяха в пламъци. Направихме каквото можахме, за да спрем разпространението на огъня от другата страна на пътя. За друго бяхме безсилни. Започна да се зазорява. Тогава чух някой да вика откъм горящото поле. Загледах се натам и видях един юноша да бяга, залитайки пред пламъците. Като удряше с ръце димящите си дрехи, той стигна до една ограда и се прекатури зад нея. Стигнах пръв до него. Младежът ридаеше. Никога не бях виждал толкова ококорени от страх очи, които явно не забелязваха нищо. Беше ослепял от истерия. Опитах се да го успокоя, но той скочи на крака и тръгна, олюлявайки се по пътя. Бяха необходими силите на трима души, за да го повалим на земята и да угасим тлеещите му дрехи.
— Това Лестър ли беше?
Преподобният кимна.
— Успя да ни разкаже какво се е случило чак след три дни. След като го съборихме на земята, сякаш нещо в него се скъса. Обхвана го вцепенение. Отведохме го в клиниката. Нямаше сериозни обгаряния или други видими наранявания, така че лекарят го лекуваше от шока. Когато го изписаха от болницата, с жена ми го доведохме тук. — Преподобният Бенедикт посочи къщичката зад църквата.
Очите му помръкнаха.
— Когато се посъвзе, Лестър ни разказа за пожара, как димът и лаят на кучетата го събудили. Той извикал да предупреди родителите си. Опитал се да изтича по коридора до тяхната стая, но пред вратата му бушували пламъци и трябвало да скочи през прозореца. От двора продължил да крещи, за да събуди майка си и баща си. Чул как пищят сред пращенето на огъня в спалнята им, но като се опитал да влезе през прозореца, за да ги измъкне, горещината била като нажежена стена, през която не могъл да премине. Нощният бриз пренесъл огъня извът къщата. Той обхванал обора и другите селскостопански постройки, полето и горичките — всичко било в пламъци. Единственият начин да избяга, бил да се хвърли в коритото за поене на добитъка, за да се намокри и после да тича през пасището пред настигащия го огън. През седмицата, която остана при нас, понякога се будеше с вик от кошмарите, в които чуваше писъците на родителите си.