След секунда се вдигна и другият самолет.
Твърде късно.
Не толкова пъргав, „Авиатикът“ се разби и избухна в пламъци. Също толкова тромав в изкачването, водещият „Авиатик“ закачи камбанарията на църквата, чийто остър връх раздра корема му. Самолетът се разпадна във въздуха на стотици парчета.
— Вървете с Бога! — извика пресипнало Фошар, като завъртя самолета си и излезе от долината.
В далечината се появиха две петънца. Движеха се бързо към него. Явно последните самолети от ескадрата „Авиатици“.
Фошар се насочи право между тях. Устните му замръзнаха в усмивка. Искаше семейството да разбере какво мисли за опита им да го спрат.
Беше достатъчно близо, за да види лицата в предните кабини. Мъжът отляво насочи към него нещо като пръчка, от която проблесна светлина.
Чу се тихо „пук“ и в гърдите му сякаш се впи огнен шиш. Фошар потръпна, когато осъзна, че онзи е прибегнал до една проста, но надеждна технология — карабината.
Фошар неволно пусна контролния лост и краката му се вкочаниха в спазъм. Самолетите прелетяха от двете му страни. Ръката му се отпусна безжизнено и самолетът му започна да се олюлява. Топлата кръв от раната се стичаше върху седалката. В устата си усещаше метален вкус, трудно му беше да фокусира погледа си.
Свали ръкавиците, разкопча колана и се пресегна под седалката. С отслабващи пръсти хвана дръжката на металния сейф. Сложи го в скута си, хвана V-образната лента, която минаваше през дръжката, и я закачи за китката си.
Събра последните си сили, изправи се и се надвеси през кабината. Преметна се надолу, тялото му се удари в крилото и отскочи.
Пръстите му автоматично дръпнаха шнура, възглавничката, на която седеше, се отвори и коприненият парашут го понесе във въздуха.
Пред очите му се спускаше черна пелена. Зърна студено синьо езеро и ледник.
„Провалих се!“
Чувстваше повече шок, отколкото болка, и го изпълваше дълбока, гневна тъга.
„Милиони ще загинат!“
Изкашля кървава пяна и потъна в безсъзнание. Висеше под парашута, лесна мишена за един от „Авиатиците“, който отново се приближи.
Така и не усети куршума, който прониза металния шлем и се впи в черепа му.
Слънчевите лъчи се отразяваха от шлема, а Фошар се спускаше все по-ниско, докато планините не го прегърнаха.
1
Оркнейски острови, наши дни
Джоуди Майкълсън кипеше от гняв.
По-рано тази вечер тя и трите останали състезатели в телевизионното шоу „Изгнаници“ трябваше да преминат с тежки обувки по едно дебело въже, опънато по метър и половина висок ръб от натрупани камъни. Номерът беше наречен „Огненото изпитание на викингите“. От двете страни на въжето пламтяха факли за повече драматизъм и усещане за риск, макар факлите да бяха на почти два метра от въжето. Камерите снимаха от нисък ъгъл, за да изглежда много по-опасно, отколкото всъщност беше.
Това, което не беше фалшиво, бяха опитите на продуцентите да докарат участниците до изблици на насилие.
„Изгнаници“ беше най-новото попълнение в „риалити“ шоутата, които никнеха като гъби след успеха на „Сървайвър“ и „Страх“. То беше комбинация от двата формата, подправена с викове ала Джери Спрингър.
Форматът беше елементарен. Десетте участници трябваше да преминат през поредица от изпитания в рамките на три седмици. Онези, които не успееха, или срещу които гласуваше публиката, напускаха острова.
Победителят щеше да спечели един милион долара с бонус точки, които явно зависеха от това, колко гадно ще се държат състезателите един към друг.
Шоуто минаваше за още по-брутално от предишните, а продуцентите играеха номера, с които да нагнетят напрежението. Ако в други подобни състезания ставаше дума за конкуренция, тук работата отиваше на открита война.
Форматът отчасти се базираше на курса по оцеляване на „Outward Bound“1 и участниците трябваше да живеят от това, което им предлага земята. За разлика от другите шоута за оцеляване, които обикновено се разиграваха на тропически острови с тюркоазени води и полюшващи се палми, „Изгнаници“ се снимаше на един от шотландските острови Оркни. Състезателите пристигаха с копие на викингски кораб, посрещнати от ято морски птици.
С площ малко над четири квадратни километра, островът беше покрит предимно със скали, напукани преди хилядолетия от някакъв катаклизъм. Само тук-там стърчаха разкривени дървета, а плажът, където се снимаше по-голяма част от шоуто, беше покрит с едър пясък. Времето беше меко, освен през нощта, а покритите с кожи колиби бяха поносими.
1
Известна организация, провеждаща обучения за оцеляване сред природата и в кризисни ситуации. — Бел.прев.