— Този образ някак не съвпада с характера, който преди малко ни описахте.
— Жул мразел насилието, свързано с оръжията, които продавал. Но съзнавал, че ако не той, ще го прави някой друг. Бил голям почитател на Алфред Нобел. И също като него използвал голяма част от богатството си в подкрепа на мира. Виждал в себе си баланс на природните сили.
— Но нещо го е разклатило.
Тя кимна.
— Смятаме, че това е била перспективата за Първата световна война. Тя била започната от надути и арогантни политици, но не е тайна, че те са били побутнати и от търговци на оръжие.
— Като Фошар и Круп?
— Круп са arrivistes11 — каза тя, бърчейки нос, сякаш е помирисала нещо неприятно. — Те не са били нищо повече от възвеличени миньори, парвенюта, натрупали богатство с кръвта и потта на другите. Фошар са били в бизнеса с оръжия векове преди тях. Какво знаете за нашия род, мистър Остин?
— Най-вече, че сте безкрайно потайни.
Мадам Фошар се засмя.
— Когато се занимаваш с оръжие, „потаен“ не е мръсна дума. Макар че аз предпочитам да използвам „дискретен“. — Тя наклони замислено глава, после се надигна от стола. — Последвайте ме, ако обичате. Ще ви покажа нещо, което ще ви разкрие повече неща за Фошар, отколкото хиляди думи.
Тя ги поведе по коридора, докато стигнаха до няколко високи сводести врати с емблеми на триглавия орел от черна стомана.
— Това е оръжейната на замъка — каза тя, като престъпиха прага. — Сърцето и душата на империята Фошар.
Озоваха се в огромна зала с високи стени и вълнообразен таван. Приличаше на катедрала. Стояха в началото на дълъг кораб с колони и напречен неф, зад който се намираше олтарът. В нишите вместо статуи на светци бяха изложени оръжия, явно подредени според епохата си. На второ ниво, ограждащо залата, се виждаха още оръжия.
Точно пред тях, уловени в крачка, също като живи стояха четирима рицари с огромните си коне, в пълни доспехи и насочени напред пики, готови да се отбраняват срещу врага.
Скай оглеждаше всичко това с професионално набито око.
— Дъхът спира от такава мащабна и разнообразна колекция.
Мадам Фошар застана до рицарите.
— Това е била тежката артилерия на онова време. Представете си бедния пешак, въоръжен само с една пика, който вижда как тези мъже летят срещу него в пълен галоп. — Тази мисъл я накара да се усмихне.
— Formidable12 — съгласи се Скай, — но не непобедими пред развитието на оръжията. Стрелите на големия лък са можели да пронижат някои брони от далечно разстояние. Алебардата е можела да я пробие, а двуръчният меч — да разсече рицар, ако бъде свален от коня. И всичките им доспехи биха били безполезни срещу огнестрелно оръжие.
— Напипахте сърцевината на семейния ни успех. Всяко ново оръжие рано или късно може да бъде победено с още по-ново. Мадмоазел звучи така, сякаш знае за какво говори — каза мадам Фошар, повдигайки изящните си вежди.
— Хобито на брат ми са древните оръжия. Нямаше как да не науча това-онова от него.
— Добре сте се научила. Всеки предмет в тази зала е изработен от семейство Фошар. Какво ще кажете за нашето майсторство?
Скай разгледа най-близката ниша и поклати глава.
— Тези шлемове са примитивни, но изключително добре изработени. Може би са над повече от две хилядолетия.
— Браво! Произведени са в предримски времена.
— Не знаех, че родът ви е толкова древен — отбеляза Остин.
— Няма да се изненадам, ако някой открие пещерна рисунка, изобразяваща как някой Фошар прави връх за копие от кремък за клиент от неолита.
— Този замък е значителен скок във времето и географията от неолитната пещера.
— Изминали сме дълъг път от скромното си начало. Предците ни са били оръжейни майстори в Кипър, средиземноморското кръстовище на търговията. Кръстоносците, достигнали острова, се възхищавали на работата ни. Обичай било богатите благородници да имат лични оръжейници. Дедите ни се преместили във Франция и създали няколко занаятчийски гилдии. Семействата се женели и създавали съюзи помежду си.
— От там ли идва триглавият орел в герба ви?
— Много сте наблюдателен, мосю Остин. Да, но с времето другите фамилии постепенно отпаднали и Фошар поели бизнеса в свои ръце. Управлявали множество специализирани магазини и имали агенти в цяла Европа. Търсенето никога не намалявало: от Трийсетгодишната война до Наполеон. Френско-пруската война се оказала рентабилна и подготвила сцената за Първата световна война.