— Което ни отвежда до вашия прачичо.
Тя кимна.
— Войната изглеждала неизбежна и Жул ставал все по-мрачен. Но дотогава ние сме се били превърнали в оръжеен картел, наречен „Ланс“13. Жул се опитал да накара семейството да се откаже от надпреварата, но било твърде късно. Както Ленин е казал, Европа била като буре с барут.
— На което му е трябвала само искрата от убийството на австрийския ерцхерцог Фердинанд.
— Франц Фердинанд е бил прост хулиган — махна тя с ръка, — смъртта му е била повече оправдание, отколкото искра. Международните оръжейни индустрии имали взаимни споразумения и патенти. Всеки изстрелян куршум или взривена бомба значели печалба за собствениците и акционерите. Круп правели пари от смъртта на германските войници, „Ланс“ — от гибелта на френските. Жул знаел, че така ще стане, и фактът, че в крайна сметка той е отговорен за това, го побъркал.
— Поредната жертва на войната?
— Прачичо ми бил идеалист. Страстта му го довела до преждевременна и безсмислена смърт. Тъжното е, че от нея нямало повече полза, отколкото от смъртта на кой да е войник в окопите. Само няколко десетилетия по-късно политиците ни въвлякоха в следващата световна война. Заводите на Фошар бяха сринати от бомбардировките, работниците ни — убити. Бързо се съвзехме и наваксахме загубите по времето на Студената война. Но светът се промени.
— На мен още ми се струва доста опасно място — рече Остин.
— Да, оръжията са по-смъртоносни от всякога, но конфликтите са по-регионални и краткотрайни. Правителствата, включително вашето, изместиха големите търговци на оръжие. Откакто наследих ръководството на „Ланс“, спряхме заводите и в момента сме на практика холдингова компания — подизпълнител за стоки и услуги. Предвид страха от агресията на някои държави и тероризма, бизнесът ни е стабилен.
— Удивителна история — каза Остин, — благодаря ви, че я споделихте с нас.
— Да се върнем към настоящето — кимна тя. — Мистър Остин, какви са възможностите за изваждане на самолета, който сте открили в езерото?
— Ще бъде трудно, но не и невъзможно за компетентен екип. Мога да ви препоръчам някои имена, ако желаете.
— Ще ви бъда задължена. Бихме искали да си върнем всички неща, които по право ни принадлежат. Възнамерявате ли да се връщате в Париж днес?
— Така сме планирали.
— Добре, ще ви изпратя.
Мадам Фошар ги поведе по друг коридор, по стените на който висяха стотици портрети. Тя се спря пред този на мъж с дълго кожено палто.
— Ето това е моят прачичо Жул Фошар — каза тя.
Мъжът на картината имаше орлов нос и мустаци.
Стоеше пред самолет, подобен на този, който Остин беше видял в музея. Носеше същия шлем, който Скай беше дала на приятеля си Дарне.
Скай тихо възкликна. Беше едва чуто, но мадам Фошар се вгледа втренчено в нея и попита:
— Има ли проблем, мадмоазел?
— Не — прокашля се тя. — Възхитих се на шлема. И той ли е в колекцията ви?
Расин продължаваше да я гледа изпитателно.
— Не. Не е.
Остин се опита да смени посоката на разговора.
— Не си приличате много.
Расин се усмихна.
— Семейство Фошар са с остри черти. Ние приличаме на дядо ми, който не е бил Фошар по кръв. Оженил се за жена от семейството и приел фамилията. Било е уговорен брак, целящ да укрепи съюза между двете фамилии. По това време Фошар нямали мъжки наследник, затова са се сдобили с такъв.
— Интересно семейство — отбеляза Скай.
— И половината не знаете. — Расин Фошар погледна отново към Скай, замисли се и се усмихна. — Хрумна ми чудесна идея. Защо не останете за вечеря? Така или иначе съм поканила неколцина гости. Организирали сме малък маскен бал, също като в добрите стари времена.
— Чака ни дълъг път до Париж, а и не си носим костюми — опита се да отклони поканата Остин.
— Можете да пренощувате тук. За костюмите не се безпокойте — винаги имаме няколко резервни. Ще ви изберем нещо подходящо. Ще тръгнете утре рано сутринта. Не приемам „не“ за отговор.
— Много сте мила, мадам Фошар, но не бихме искали да се натрапваме — каза Скай.
— Изобщо не се натрапвате! Сега, ако ме извините, ще поговоря със сина си за организацията довечера. Можете спокойно да се разходите по първия етаж на замъка. На горните етажи живеем.