— Без паника! Стой до мен! Стисвай ръката ми, когато имаш нужда от въздух. Разбра ли?
Още едно нечленоразделно гъргорене.
— Сега си поеми три пъти дълбоко въздух и задръж!
Дишайки в унисон, те напълниха дробовете си докрай, точно когато въздушният джоб изчезна и те се оказаха изцяло под вода. Остин дръпна Скай към вратата, свали прозореца, измъкна се през него и я изтегли след себе си. По повърхността на водата блестяха фенерчета. Двамата щяха да са мъртви в мига, в който подадат глави. Той я хвана здраво и заплува надалеч от колата.
Изминаха едва няколко метра, когато Скай стисна ръката му. Остин също я стисна в отговор и продължи да плува. Скай отново размърда пръсти. Беше останала съвсем без въздух. Остин се насочи нагоре към едно тъмно петно. Извади глава над водата, колкото да се подават само едно ухо и око. Марсел и хората му стреляха срещу мехурчетата въздух, които излизаха от потъналия автомобил. Той дръпна Скай на повърхността и тя си пое въздух със свирещ звук като повредена помпа. Остин й даде секунда да напълни дробовете си и отново я натисна под водата.
Плувайки и излизайки само за глътка въздух, те успяха да се отдалечат от преследвачите си, но Марсел започна да разширява периметъра на търсене. Светлините от фенерите обхождаха целия ров. Остин плуваше близо до стената на замъка. Лявата му ръка беше протегната, за да се ориентира по хлъзгавите камъни. Заобиколиха една от кулите и се скриха в сянката на голям камък.
— Колко остава? — попита Скай, едва произнасяйки думите, но със здравословен гняв в гласа.
— Още едно гмуркане. Трябва да се измъкнем от рова.
Скай изруга на френски. Гмурнаха се отново, преплуваха до отсрещната страна и се подадоха на повърхността точно под гъсталака на брега.
Остин пусна китката на Скай и се хвана с две ръце за клоните. Забивайки стъпала в процепите между камъните по стената на рова, той се заизтегля нагоре като скален катерач под таван. Издърпа се по корем през ръба и подаде ръка на Скай. В мига, в който и тя се озова горе, изведнъж множество фенери осветиха храсталака.
Двамата бързо се изтърколиха към сенките, но беше късно. Чуха се викове и стъпки. Хората на Марсел се приближаваха и от двете страни, но не стреляха от страх да не се уцелят един друг. Единственият път за бягство беше гората, обграждаща замъка.
Остин се втурна към една просека между дърветата, която се очертаваше на фона на синьо-черното нощно небе. В тъмнината проблясваше бледа чакълеста пътечка. Мокрите дрехи и умората не им позволяваха да поставят олимпийски рекорди, но отчаянието даваше крила на нозете им.
Хората на Марсел се разкрещяха, като видяха плячката пред очите си. Пътеката стигна до кръстопът.
— Накъде? — попита Скай.
Нямаха много избор. И от двете страни чуваха приближаващи се стъпки.
— Напред! — викна Остин.
Той прекоси кръстопътя, следван от Скай. Докато тичаха, той се оглеждаше за пролука, но дърветата все повече се сгъстяваха, храсталаци и тръни препречваха пътя им. После гората изведнъж свърши и пътеката продължи между стени от жив плет, високи около три метра. Стигнаха до разклон. Остин направи няколко крачки по едната пътека, после се върна и тръгна по другата. И двете бяха обградени от жив плет, непроходим също като стена.
— Уф! — изпуфтя той.
— Мисля, че това е лабиринт.
Скай се огледа.
— Oh, merde!14 Какво ще правим сега?
— Тъй като нямаме лабораторен плъх, който да ни води, предлагам да продължим да вървим, докато не намерим изход.
Избраха лявата пътечка и продължиха покрай извита стена от плет. Пътечката направи рязък завой и отново се разклони. Този лабиринт няма да е лесен, помисли Остин. Беше нахвърлян свободно, с кръгове и заврънтулки, вместо с прави ъгли. Заобикаляха остри ъгли, само за да открият, че се движат общо взето в кръг.
Хората на Марсел също бяха в лабиринта. Остин и Скай два пъти спираха и затаяваха дъх, докато гласовете от другата страна на плета заглъхнат. Намираха се на няколко крачки от тях и само гъстите листа ги деляха от преследвачите.
Остин знаеше, че Марсел ще повика подкрепление и че е въпрос на време да ги хванат. Историята нямаше да има щастлив край, ако не успеят да излязат от лабиринта. Ако беше на мястото на Марсел, щеше да заварди всички изходи.
По дяволите!