— И пътища ли са имали?
— Пътища, улици, канали.
Хекънбъргър заговори за пътища, широки по петдесет метра.
— Дори открихме място, където път свършва от едната страна на реката в нещо като издигаща се рампа и продължава от другата й страна със спускаща се рампа. Което може да означава само едно: трябва да е имало дървен мост, който ги е свързвал над площ, широка към осемстотин метра.
Това бяха онези призрачни пътища и градове, за които бяха говорили испанските конквистадори, когато посетили басейна на Амазонка, и в които Фосет така ентусиазирано е вярвал, а учените от двайсети век ги бяха отхвърлили като митове. Попитах Хекънбъргър накъде са водели пътищата и той отвърна, че стигат до други също така сложно организирани места.
— Аз просто ви доведох до най-близкото – каза.
Беше открил около двайсет предколумбови селища в региона на Шингу, които са били активни грубо между 800 и 1600 година. Отстояли са на три до пет километра едно от друго и са били съединени с пътища. По-удивителното е, че площадите са разполагани около възлови точки от изток към запад и пътищата са позиционирани под едни и същи геометрични ъгли. (Фосет споменава как индианци са му разправяли легенди, в които се описват „улици под прав ъгъл една спрямо друга“.)
Хекънбъргър ми поиска бележника и скицира голям кръг, после друг и друг. Това бяха площадите и селищата, както каза. После нарисува пръстени наоколо им, те бяха рововете. Накрая добави няколко успоредни линии, излизащи от всяко от селищата под точен ъгъл – пътища, мостове, артерии над възвишения. Всяка форма се вписваше в сложното цяло като при абстрактна картина, чиито елементи стават логични само гледани от разстояние.
— След като с екипа ми картографирахме всичко, открихме, че нищо не е правено случайно – посочи Хекънбъргър. – Всички тези селища са разположени според сложен план на устройство на територията с инженерен и математически усет, неотстъпващ по нищо на европейската действителност по онова време.
Хекънбъргър ни каза, че преди западните болести да изтребят населението, всяка група от селища е имала между две и пет хиляди жители, което означава по-голяма общност, отколкото в много европейски средновековни градове.
— Тези хора са притежавали културна естетика на монументалност – обясни. – Харесвало им е да имат красиви пътища, площади и мостове. Паметниците им не са пирамиди, затова е толкова трудно да бъдат открити, те са хоризонтални конструкции. Но са не по-малко забележителни.
Хекънбъргър ми каза, че съвсем наскоро е публикувал изследванията си в книга, озаглавена „Екологията на властта“. Сузана Хехт, географ в Института по обществознание към Калифорнийския университет в Лос Анджелис, нарича находките на Хекънбъргър „изключителни“. Други археолози и географи ми ги описваха по-късно като „монументални“, „трансформативни“, „откривателски“. Хекънбъргър беше допринесъл за коренна промяна в мнението за басейна на Амазонка като за фалшив рай, който не би могъл да поддържа процъфтяващата и развита цивилизация, която Фосет е виждал в представите си.
Установих, че и други учени са допринесли за тази революция в археологията, оборваща практически всички предишни представи за двата континента Америка преди Колумб. Тези археолози често са подпомагани от апаратура, надхвърляща и най-смелите представи на доктор Райс. Тя включва георадар, сателитно картографиране, дистанционни сензори, регистриращи магнитни полета в почвата за откриване на заровени артефакти. Ана Рузвелт, праправнучка на Тиодор Рузвелт, която е археолог в Университета на Илинойс, е направила разкопки на пещера край Сантарем в Бразилска Амазония, пълна със скални рисунки – изображения на хора и животни, подобни на описваните от Фосет, които е срещал на различни места в басейна на Амазонка и които са засилили вярата му в неговата теория за Z. В пещерата има също заровени останки от селище, датиращо отпреди десет хиляди години – два пъти по-старо от посочваното преди това начало на човешко присъствие в района на Амазонка. Селището е толкова древно, че хвърля съмнение върху отдавнашната теория за населването на двата континента Америка. От години археолозите вярваха, че най-ранните американски жители са кловисите, наименувани по остриетата от копия, открити край Кловис, Ню Мексико. Смята се, че тези ловци на едър дивеч са прекосили Беринговия проток от Азия в края на Ледниковата епоха и са се установили в Северна Америка преди около единайсет хиляди години, а после постепенно са мигрирали до Централна и Южна Америка. Ала амазонските поселища може да са също толкова стари, колкото безспорното заселване от кловиси в Северна Америка. Нещо повече, според Рузвелт отличителните знаци за културата на кловисите – като копия с каменни остриета с отчетливи жлебове – не присъстват в амазонската пещера. Сега някои археолози вярват, че може да е имало народ, предшестващ кловисите. Други като Рузвелт са на мнение, че един и същ народ от Азия едновременно е заселил двата американски континента и е развил свои собствени отличителни култури.