В пещерата и в близко селище край брега на река Рузвелт е направила още едно смайващо откритие: керамика на седем хиляди и петстотин години, която предшества с повече от две хиляди години най-ранната керамика, открита в Андите или Мезоамерика. Това означава, че Амазонка може да е най-старият произвеждащ керамика регион в двата континента Америка и че, както Фосет е изтъквал в радикалното си становище, може би тук се е зародила цивилизация, плъзнала из цяла Южна Америка – тоест напреднала култура се е разпространила отвътре навън, а не обратното.
Като използват въздушна фотография и сателитни образи, учените започнаха да откриват огромни, създадени от човека могили, често свързвани с артерии, преминаващи през възвишения из басейна на Амазонка – по-конкретно в боливийските заливни територии, където Фосет за пръв път открива парчета керамика и пише в докладите си, че „където има възвишения в равнините, има и артефакти“. Кларк Ериксън, антрополог от Университета на Пенсилвания, проучвал тези земни насипи в Боливия, ми каза, че могилите са давали възможност на индианците да продължат да отглеждат посеви през сезонните наводнения и да избегнат процеса на отмиване, който лишава почвата от хранителни вещества. Създаването им, каза той, е изисквало много труд и инженерна мисъл: тонове почва е трябвало да бъдат транспортирани, променяло се е трасето на реки, изкопавани са канали, строени са свързващи пътища и междинни селища. В много отношения, каза той, могилите „съперничат на египетските пирамиди“.
Може би най-смайващо е свидетелството, че индианците са трансформирали природата дори там, където тя е била фалшив рай – тоест, където почвата е била твърде неплодородна, за да поддържа голямо население. Учените откриха из джунглата големи терени от terra preta do Indio, или „индианска черна земя“: почва, която е била обогатена с органични човешки отпадъци и въглени от огъня, така че е направена извънредно плодородна. Не е ясно дали индианската черна почва е случаен страничен продукт от човешко присъствие, или, както смятат някои учени, е преднамерено създадена – чрез внимателно и систематично „овъгляване“ на почвата посредством тлеещи огньове като практиката на каяпо в поречието на Шингу. Във всеки случай амазонските племена очевидно са използвали тази богата почва, за да отглеждат посеви, където някога земеделието е било немислимо. Учените са открили толкова много черна почва от антични селища в Амазонския басейн, че днес вече вярват в способността на тропическата гора да е поддържала милиони хора. За пръв път учените подлагат на преоценка хрониките за Елдорадо, на базата на които Фосет е съставил теорията си за Z. Както твърди Рузвелт, описваното от Карвахал безспорно не е мираж. Вярно, учените не са открили доказателства за митичното злато, мечтано от конквистадорите. Но антропологът Нийл Уайтхед казва: „С някои резерви Елдорадо действително е съществувало“.
Хекънбъргър ми каза, че учените едва започват процеса по разбирането на този древен свят и също като теорията за това кой най-напред е населил двата континента Америка, всички традиционни парадигми могат да бъдат подложени на преоценка. През 2006 година се появяват дори свидетелства, че на някои места в поречието на Амазонка индианците са строили с камък. Археолози от Института за научни и технологични изследвания „Амапа“ са открили в северна Бразилска Амазония кула на астрономическа обсерватория, изградена от гранитни скални късове: всеки от тях тежи по няколко тона, а някои са близо три метра високи. Руините, за които се предполага, че са отпреди петстотин до две хиляди години, са наречени „Амазонският Стоунхендж“.
— Антрополозите – каза Хекънбъргър – са направили грешката, че като са дошли в басейна на Амазонка през двайсети век и са видели само малобройни племена, са си казали: „Ами това е то, няма друго“. Проблемът е, че дотогава много индиански популации са били заличени от един вид холокост поради контакта им с европейци. Ето защо първите европейци в региона на Амазонка описват такива мащабни селища, които после никой не е успял да намери.