5. Бели петна по картата
— Ето, пристигнахме. Кралското географско дружество – съобщи шофьорът, когато таксито ми спря пред вход срещу Хайд парк в една февруарска сутрин на 2005 година. Сградата напомняше пищно имение, каквото и в действителност е била, преди Дружеството, в нуждата си от повече пространство, да я купи през 1912 година. Беше висока три етажа, изградена от червени тухли, касетирани прозорци, колони и надвиснал покрив, облицован с медна ламарина, с няколко разпръснати по него комина – досущ детската представа за замък. Покрай фасадата имаше статуи в цял ръст на Ливингстън, с типичните за него географска карта и туристически бастун, и на Ърнест Шакълтън, изследователя на Антарктика, с тежки ботуши и увит в шалове. На входа попитах охраната за местонахождението на архива, който се надявах да хвърли повече светлина върху кариерата на Фосет като изследовател и върху последното му пътешествие.
Когато за пръв път се обадих на Джон Хеминг, бивш директор на Кралското географско дружество и историк, специализиращ в бразилските индианци, за да го попитам за изследователя на Амазонка, той каза:
— Да не би да сте от ония смахнати, дето са обсебени от Фосет?
На онези от Дружеството явно им бе дошло до гуша от хора, захласнати от съдбата на изследователя. Въпреки изминалото време и силно намалялата вероятност той да бъде открит, фанатизмът на такива се увеличаваше, вместо да намалее. Десетилетия наред те бяха досаждали на дружеството за информация, сътворявали бяха свои собствени чудати теории и бяха поемали в дивата природа практически към самоубийство. Често бяха наричани „маниаците по Фосет“. Човек, тръгнал да издирва Фосет през 1995 година, беше писал в непубликувана статия, че интересът му мутирал във „вирус“ и че когато се обадил в дружеството за помощ, изнервен служител му казал за търсещите Фосет: „За мен тези хора са луди. Напълно подвластни на мания“. Почувствах се малко глупаво да се изтърся на дружеството с искане да получа всички документи за Фосет, но архивът му, в който се пазят секстантът на Чарлс Дарвин и оригиналните карти на Ливингстън, бе отворен за широката общественост едва от няколко месеца и можеше да се окаже безценен.
Служител на пропуска ми даде карта, позволяваща ми достъп до сградата, и аз тръгнах по обширния мраморен коридор покрай салон за пушене и помещението с картите, облицовано с орехова ламперия, където някога са се събирали изследователи като Фосет. Неотдавна бяха добавили модерен стъклен павилион, но обновяването не бе разпръснало анахронистичната атмосфера, царяща в тази институция.
Ала по времето на Фосет дружеството е подпомогнало осъществяването на един от най-невероятните подвизи на човечеството: картографирането на света. Може би няма друго дело, нито дори изграждането на Бруклинския мост или на Панамския канал, което да съперничи на неговия мащаб и човешки усилия. Начинанието, още от времето, когато древните гърци положили основните принципи на усъвършенстваната картография, е отнело стотици години, струвало е милиони долари и хиляди хора са изгубили живота си, отдадени на него, но в края му постиженията са толкова невероятни, че малцина могат да си припомнят как е изглеждал светът преди или как точно е осъществено всичко.
В коридор на сградата на Кралското географско дружество забелязах на една стена гигантска карта на земното кълбо от седемнайсети век. По полетата бяха изрисувани морски чудовища и дракони. В продължение на векове картографите нямало как да знаят какво съществува на по-голямата част от територията на земята. Твърде често празнините били запълвани с фантастични кралства и животни, сякаш измисленото, колкото и плашещо да било, не всявало такъв ужас като истински неизвестното.
По време на Средновековието и Ренесанса географските карти изобразявали птици в Азия, които разкъсвали хора, светеща в тъмното птица в Германия, чудати хора в Индия с по шестнайсет пръста или кучешки глави, хиени в Африка, при чиито сенки кучетата занемявали, и звяр, наречен кокатрикс, който убивал само с дъха си. Най-страховитото място на картата била страната Гог и Магог, за която в Книга на пророк Езекил се предупреждава, че един ден армиите й ще се спуснат от север „като облак“, за да изтрият израилтяните от лицето на земята.
В същото време географските карти изразявали вечния стремеж към нещо по-привлекателно: земен рай. Картографите включвали като централни забележителности Извора на младостта, за който Понсе де Леон кръстосал Флорида през шестнайсети век, и Райската градина, за която енциклопедистът от седми век Исидор от Севиля твърди, че там присъствали „всички видове дървета и овошки, включително дървото на живота“.