През дванайсети век тези трескави видения се възбуждат от писмо, появило се в двора на византийския император, написано от някой си крал Презвитер Йоан. В него се казвало: „Аз, Презвитер Йоан, върховен господар, с моето изобилие от богатства и добродетели властвам над всички създания под небето. Седемдесет и двама крале ми отдават почит. – Нататък продължавало така: – В нашата земя се леят щедро мляко и мед. На територията ни няма отрова, която да навреди, нито шумни крякащи жаби, нито скорпиони и в тревата не пълзят змии. Тук не могат да виреят отровни твари, нито да упражняват смъртоносната си мощ“. Макар писмото вероятно да било написано като алегория, било прието като доказателство за съществуването на земен рай, който картографите поставили в неизследваните територии на Изтока. През 1177 година папа Александър III пратил личния си лекар да отнесе на „скъпия Христов син, прочутия върховен владетел на индийците, неговите поздрави и апостолическа благословия“. Лекарят така и не се върнал. И все пак Църквата и кралските дворове векове наред продължавали да пращат емисари да открият това легендарно кралство. През 1459 година начетеният венециански картограф Фра Мауро създава най-обхватните карти на света. Най-сетне митичното кралство на Презвитер Йоан е премахнато от Азия. Вместо това в Етиопия Мауро поставя надпис „мястото на основната резиденция на Презвитер Йоан“.
Дори и вече през 1740 година по-малко от сто и двайсет места на планетата са коректно картографирани. Тъй като не съществуват точни портативни часовници, навигаторите нямат средства да определят географската дължина, която най-лесно се измерва като функция на времето. Кораби се сблъсквали със скали и шелфове, като капитаните им били убедени, че са на стотици мили навътре в морето; загубите възлизали на хиляди хора и товари за милиони долари. През 1714 година парламентът обявява, че „установяването на географската дължина е от огромна важност за Великобритания с оглед безопасността на военните и търговските кораби и развитието на търговията“. По тази причина се предлага награда от двайсет хиляди лири – еквивалентът на днешни дванайсет милиона долара – за „практично и полезно“ решение. Някои от най-блестящите учени се заемат да решат проблема. Повечето се надяват да използват положението на луната и звездите, за да определят времето, но през 1773 година Джон Харисън е признат за победител с неговото далеч по-осъществимо решение: тежащ килограм и половина хронометър, инкрустиран с диаманти и рубини.
Въпреки успеха му часовникът на Харисън не може да преодолее основното препятствие пред картографите: разстоянието. Европейците все още не са пътували до най-далечните места на земята – Северния и Южния полюс. Не са проучени и повечето от вътрешността на Африка, Австралия и Южна Америка. Картографите надписват тези територии върху картата с една предизвикателно дразнеща дума: „неизследвани“.
Накрая, през деветнайсети век, с непрестанното разрастване на Британската империя няколко английски учени, адмирали и търговци стигат до убеждението, че е нужно ведомство, което да създаде карта на света въз основа на наблюдение, а не на представи. Това щяла да е карта, в която да са очертани не само контурите, но да е посочено кое лежи в тях. Така през 1830 година се ражда Кралското географско дружество. В уводното си обръщение то обявява, че ще „събира, анализира и отпечатва нови интересни факти и открития“, ще създаде хранилище от „най-добрите книги по география“ и „пълна колекция от географски карти“; ще набави най-усъвършенстваното землемерно оборудване; ще съдейства на изследователи да тръгват на своите пътешествия. Всичко това е част от целта да се картографира всяко кътче на земята. „Няма квадратен фут на повърхността на планетата, където членовете на Дружеството да не се опитат да достигнат – гарантира един от по-късните президенти на институцията. – Това е нашата задача. В името на нея съществуваме.“ И макар дружеството да е напълно в услуга на Британската империя, то въплъщава нещо по-различно от предишната епоха на откривателства, когато конквистадори като Колумб са изпращани конкретно в търсене на Бог, злато и слава. В контраст Кралското географско дружество желае да изследва в името на изследванията – в името на най-новия бог, Науката.
Само седмици след основаването си дружеството е привлякло близо петстотин членове. „То е било съставено почти изключително от хора с висок социален статус – отбелязва по-късно секретар на институцията и добавя: – В този смисъл може да се разглежда като организация, в която се очаква да членува всеки, извоювал си име в обществото.“ В първоначалния списък на членовете са видни геолози, хидрогеолози, естествоизпитатели, астрономи, офицери, както и херцози, графове и носители на рицарско звание. Дарвин става член през 1838 година заедно с един от синовете си, Ленард, който през 1908 година е избран за президент на дружеството.