Фосет влиза в триетажната сграда – дружеството още не се е преместило край Хайд Парк – със съзнанието, че влиза във вълшебно място. Над входната врата има прозорец във формата на полусферичен фенер; всяка от плоскостите му представя паралелите и меридианите на глобуса. Фосет минава покрай офиса на шефа на канцеларията и двамата му помощници, покрай стълбище, водещо към заседателна зала, и стига до помещение със стъклен покрив. Нахлува слънчева светлина и прашните й лъчи осветяват глобуси и диаграми. Това е помещението с географските карти и обикновено в дъното му седи мъжът, когото Фосет търси: Едуард Айърст Рийвс.
Рийвс наближава четийресет, има наченки на оплешивяване, нос, подобен на клюн, и спретнато подстригани мустаци. Той е не само куратор на географските карти, но и главен инструктор по землемерство, а също така човекът, натоварен да превърне Фосет в джентълмен изследовател. Рийвс е много изкусен чертожник и е постъпил на работа в дружеството на шестнайсетгодишна възраст през 1878 година като помощник на предишния куратор; така и не е забравил усещането за преклонение, изпитвано от новодошлите. „Колко добре си спомням всичко – пише в своята автобиография „Възпоминанията на един географ“. – С каква гордост, примесена със страх и трепет, пристъпих за пръв път в това чудесно място, за което бях чел в книгите и от което изследователи бяха изпращани по всички краища на света, а после се връщаха да разказват за удивителните си открития и героични приключения.“ За разлика от свадливите и с налудничав поглед членове на дружеството, които са мнозинство, Рийвс има сърдечен и приятен нрав. „Той има вродена способност да преподава – казва за него колега. – Знае точно как да изложи нещата, та и най-тъпият ученик да ги схване.“
Фосет и Рийвс отиват заедно на третия етаж, където са провеждани курсовете. Франсис Галтън е уведомил всички кандидати, че скоро ще се озоват допуснати в „обществото на мъже, чиито имена отдавна са им били познати и пред които са се прекланяли“. В курса по землемерство по същото време като Фосет е и Чарлс Линдзи Темпъл, който забавлява колегите си с истории от службата си в Бразилия; лейтенант Т. Данройтер, обсебен от колекциониране на пеперуди и насекоми; и още Артър Едуард Сиймур Лафтън, който по-късно е застрелян от мексикански бандити през 1913 година на трийсет и осем годишна възраст.
Рийвс незабавно минава към деловата част. Ако Фосет и другите курсисти се вслушат в инструкциите му, могат да се превърнат в следващото поколение от изследователи. Рийвс ще ги научи на нещо, което картографите не са могли да правят през по-голямата част от историята: да определят точното си местоположение, където и да се озоват.
— Ако поставите на човек превръзка на очите и го отведете на която и да било точка от повърхността на земята, да речем, нейде из Африка, и после му свалите превръзката, той би могъл (стига да е добре обучен) след кратко време да ви покаже на картата точното място, на което се намира – казва Рийвс.
Нещо повече, ако Фосет и колегите му дръзнат да изкачат най-високите върхове и да проникнат в най-гъстите гори, биха могли да нанесат на карта останалите неоткрити територии по света.
Рийвс показва поредица от странни предмети. Един прилича на телескоп, прикрепен с винтове към кръгло метално колело. Рийвс обяснява, че това е теодолит, с който може да се определи ъгълът между хоризонта и небесните тела. Демонстрира им още инструменти – изкуствени хоризонти, анероиди и секстанти, – после повежда Фосет и останалите към покрива на сградата да изпробват оборудването. Мъглата често възпрепятства наблюдението на слънцето и звездите, но сега те се виждат достатъчно ясно. Географската ширина, казва им Рийвс, може да бъде получена чрез измерване на ъгъла на слънцето по пладне спрямо хоризонта или пък височината на Полярната звезда и всеки от студентите се мъчи да използва приборите, за да определи местоположението си – извънредно трудна задача за начинаещ. Когато идва ред на Фосет, Рийвс го наблюдава изумен.
„Той схващаше изумително бързо всичко ново – спомня си по-късно. – И макар никога преди да не беше боравил със секстант или с изкуствен хоризонт за наблюдение на звездите, още с първия опит измери много точно надморската височина. Всеки, който го е пробвал, знае, че по правило това се постига с дълъг опит.“