Фосет е избрал само двама души, които да го придружават: двайсет и една годишния си син Джак и Рали Римъл, най-добрия приятел на Джак. Макар никога да не са участвали в експедиция, Фосет вярва, че са идеални за мисията: корави, лоялни и тъй като са толкова близки, няма опасност след месеци на изолация и страдания „да се тормозят и преследват един друг“ или пък, както често се случва на експедиции, да се разбунтуват. Джак е, по думите на брат му Брайън, „огледален образ на баща си“: висок, в невероятна физическа форма и аскетичен. Нито той, нито баща му пушат или употребяват алкохол. Брайън отбелязва, че Джак с неговите „сто и деветдесет сантиметра ръст е само кости и мускули, а трите основни разрушителя на тялото – алкохол, тютюн и разпуснат живот – абсолютно го отблъскват“. Полковник Фосет, който се придържа към строг викториански морал, го описва малко по-различно: „Той е абсолютно девствен по ум и тяло“.
Джак мечтае да придружи баща си на експедиция още от малко момче и е прекарал години в подготовка – вдигане на тежести, спазване на строга диета, учене на португалски, усвояване на знания за ориентация по звездите. Но пък не му се е налагало да страда от лишения и по лицето му със сияеща кожа, поддържани мустаци и лъскава кестенява коса не личи нищо от бащината му суровост. С елегантните си дрехи прилича повече на кинозвезда, каквато се и надява да стане при триумфалното си завръщане.
Рали, макар и по-нисък от Джак, е метър и осемдесет и три сантиметра висок и впечатляващо мускулест. („Перфектно телосложение“, казва за него Фосет пред Кралското географско дружество.) Баща му, лекар в кралския флот, е починал от рак през 1917 година, когато Рали е на петнайсет години. Тъмнокос, с отчетлив триъгълник на скалпа над челото и тарикатски мустачки на картоиграч по речните кораби, Рали е шегаджия и палавник по нрав.
„Той е роден клоун – казва Брайън Фосет, – пълна противоположност на сериозния Джак.“
Двамата младежи са неразделни още откакто скитат из околността на Сийтън в Девъншър, където са отраснали, яздят велосипедите си и стрелят с въздушни пушки. В писмо до един от верните приятели на Фосет Джак пише: „Сега към нас се присъединява и Рали Римъл, който е ентусиазиран също колкото мен. Той е единственият близък приятел, който съм имал. Познавам го още отпреди да навърша седем и оттогава сме, кажи-речи, неразделни. Той е абсолютно честен и почтен във всеки смисъл на думата и двамата си познаваме и кътните зъби“.
Сега, когато развълнуваните Джак и Рали се качват на борда на кораба, виждат десетки стюарди в колосани бели униформи да търчат по коридорите с телеграми и кошници с плодове като пожелание за добър път. Един от тях, старателно избягвайки най-евтиния сектор, ги повежда към каютите първа класа в централната част на кораба, далеч от шума на витлата. Условията твърде малко наподобяват онези при първото пътуване на Фосет до Южна Америка две десетилетия по-рано или пък прекосяването на Атлантическия океан от Чарлс Дикенс през 1842 година, който описва каютата си като „съвършено неудобна, абсолютно безнадеждна и напълно нелепа кутийка“. (Дикенс добавя, че трапезарията наподобявала „катафалка с прозорци“.) Сега всичко е организирано да отговаря на вкусовете на нов сорт туристи – „шляещи се пътешественици“, както презрително ги нарича Фосет, дето не са и помирисвали „места, изискващи някаква степен на издръжливост и устойчивост на трудности, както и нужната физика за изправяне пред опасности“. Първокласните каюти разполагат с легла и течаща вода; илюминатори, през които влиза слънчева светлина и свеж въздух, а на тавана им се въртят електрически вентилатори. Брошурата на кораба възхвалява „идеалната вентилация, осигурена от модерни уреди“ на „Вобан“, което иде „да опровергае впечатлението, че пътешествие до и през тропиците непременно е придружено от дискомфорт“.
Фосет като много викториански изследователи е полупрофесионалист, полудилетант, като при това е самоук географ и археолог, талантлив художник (негови рисунки с туш са изложени в Кралската академия) и корабостроител (притежава патента за „рибовидната крива“, която добавя възли към скоростта на плавателен съд). Въпреки увлечението си по морето пише на съпругата си Нина, негов най-ревностен поддръжник и официален говорител по време на отсъствията му, че „Вобан“ и пътуването са му „твърде досадни“; иска единствено да е в джунглата.
Междувременно Джак и Рали нямат търпение да разгледат луксозния интериор на кораба. Зад един ъгъл е разположен салон със сводест таван и мраморни колони. Зад друг има трапезария с бели ленени покривки по масите и келнери с черни папийонки, които поднасят печено агнешко и наливат вино от кристални гарафи под звуците на оркестър. На кораба има дори гимнастическа зала, където младежите могат да тренират за мисията си.