— Името вероятно е метафорично. — Гласът на Рийд прозвуча изпълнен със съмнения и разочарование, каквито усещаха всички останали.
Мюър изтананика няколко иронични такта от песен на Вера Лин24. Пред тях в северозападния край на острова се виждаха бетонни стъпала, които се спускаха по червеникавите скали до малък кей. Джексън изгаси мотора и остави самолета да се плъзга по инерция. Машината се разтърси, когато понтоните й се блъснаха в пристана. Грант скочи на единия от тях и от там на кея, и завърза въжето около един ръждясал кнехт. Погледна от другата страна на кея, където за ръждясала халка беше вързана гребна лодка с издраскана боя.
— Колко противници очакваме?
— Първо, пазачът на фара. От Лондон смятат, че може да има и неколцина съветски инженери, които изграждат някаква радиоантена.
— Значи е чудесно, че пристигаме подготвени — засмя се Джексън и раздаде автомати М3 и чанти с резервни пълнители и гранати. За Рийд нямаше автомат, но за негов ужас получи малък пистолет „Смит и Уесън“.
— Не мога да го използвам — възрази той. — През живота си не съм стрелял.
— За всеки случай — обясни Джексън. — Ако искаш мир, готви се за война. Мога да го кажа и на латински: Si vis pacem, para bellum. Аристотел. — Лицето му засия, когато видя изненадата на професора. — Не си очаквал да го знам, нали?
— Така е, никога не бих предположил — сдържано отговори Рийд.
Джексън напъха пистолета в ръката му.
— Това е предпазителят, а това — спусъкът. Този край насочваш срещу лошите хора. Не го използвай, докато не се приближат толкова, че да не можеш да пропуснеш. — После се изкатери обратно в самолета и се провикна към Грант: — Ще ми помогнеш ли?
Двамата свалиха дървено сандъче с големината на каса за бира. Беше изненадващо тежко. Предната вечер Грант беше видял как Джексън го натовари и сега беше любопитен какво ли има вътре. Единственият намек за неговото съдържание беше някакъв сериен номер, изписан напреко на капака.
Джексън си погледна часовника.
— Грант, според теб колко е часът?
— Пет и петнайсет.
— Добре, да се надяваме, че още спят.
Започнаха предпазливо да се изкачват, като внимаваха да не се подхлъзнат на птичия тор, напръскан по стъпалата като разлята боя. Грант и Джексън носеха дървения сандък, а Марина разузнаваше пътя напред. Беше заменила блузата и полата с торбести бойни панталони и камуфлажна риза, но дори те не можеха да скрият напълно извивките на кръшното й тяло. Грант усети как нещо го пробожда под лъжичката, когато си спомни миналата вечер. За миг пред очите му се мярна картината — вълнуваща смесица от коприна, парфюм и мека кожа. Точно тогава високата му обувка не улучи стъпалото, той залитна напред и за да запази равновесие, протегна свободната си ръка и се подпря на скалата, но попадна в дебел слой гуано. Група гургулици възмутено размахаха криле и излетяха от скалите.
Джексън го изгледа гневно.
— Опитай се да не ги караш да правят услуга на комунистите.
Стигнаха до горния край на стълбите и надникнаха от площадката. Пред тях само на около двеста метра от стълбището се издигаше фарът. Той стоеше върху малко възвишение и представляваше осмоъгълна постройка, извисяваща се на петнайсетина метра. До него бе долепена едноетажна къща. Камениста пътека, изровена в сухата почва на острова, водеше нагоре до нея.
Джексън му направи знак да оставят дървения сандък на земята. След това извади синя шапка с червена лента от чантата си и я сложи.
Грант го погледна косо.
— Ако те хванат, ще те застрелят за шпионаж.
— Ако разберат кои сме, така или иначе ще ни разстрелят.
След като остави Рийд и сандъка на площадката в края на стъпалата, Грант тръгна след Джексън нагоре по каменистата пътека. Огледа околността, като продължаваше да следи фара и къщата с крайчеца на очите. На острова нямаше прикритие, никакви дървета или храсталаци, дори цветя липсваха. Мъртво място, което не служеше за друго, освен за убежище на птиците. Гнездата им бяха навсякъде и Грант се запита откъде ли намират клоните, с които ги бяха направили.
Тъмна сянка изскочи от едната страна на пътя им и пресече пътеката. Джексън подскочи, свали автомата от рамото и дръпна мълниеносно лостчето на затвора, преди да види каква е причината: тънка черна змия, чиято челюст беше зинала широко, стиснала осеяно с петънца яйце. Влечугото се скри в дупка до пътя.