Докато се изкачваше все по-високо, вятърът се усили. Пред него се разстла целият остров и морето отвъд границите му. Без да прекъсва изкачването си, той огледа хоризонта: няколко товарни кораба, петролни танкери, но нищо опасно. Още не.
Стигна края на стълбата и се промуши под перилата. Където и да беше отишъл руснакът, не се беше качил дотук. Остъкленото помещение беше празно, като се изключи покритият с огледала фенер на фара, който продължаваше да се върти около оста си. Най-хубавото беше, че се виждаше врата. Грант опита дръжката и тя поддаде. След кратка съпротива на ръждясалите панти се отвори, а след това се блъсна и затвори от течението, още преди да беше успял да прекрачи прага.
След външните шумове фарът беше призрачно тих. Фенерът се въртеше, бръмчейки, около оста си, а през отворения капак в пода се чуваше приглушеното шляпане на забързани стъпки. Грант спусна стълбата до тясната площадка в края на стълбището. След това взе на няколко скока стълбите до следващата врата. Беше отворена и разкриваше обикновена стая с варосани стени. Русокос мъж само по панталони се беше свил пред безжична радиостанция върху дъска, положена на малко магаре, и трескаво се опитваше да завърти шайбата. Грант свали автомата от гърба си и го насочи в гърдите на мъжа. С уплашен вик той се дръпна от радиостанцията и вдигна ръце. Помисли си дали все пак да не го застреля, но реши да не го прави. Каквито и вреди да им беше нанесъл руснакът, вече нищо не можеше да се направи.
Грант и Марина затвориха пленниците в склада в основата на фара — шестима инженери плюс стария пазач, когото Грант намери сгушен под леглото му на втория етаж. Джексън повика Рийд и двамата донесоха тайнствения дървен сандък. Всички се събраха пред фара и заоглеждаха преценяващо небето и заобикалящото ги море.
— Колко време смяташ, че имаме?
Грант инстинктивно погледна часовника си, сякаш той можеше по някакъв начин да му подскаже отговора.
— Не мисля, че е имал време да изпрати съобщение. Дори да е успял все пак, ще минат поне няколко часа, преди да изпратят тук някакъв плавателен съд.
— Прекрасно — зарадва се Джексън, — значи разполагаме с достатъчно време.
Марина го изгледа втренчено.
— Запознат ли си поне с основните принципи в археологията? — попита тя. — Не можеш да изкопаеш находките просто ей така от земята. Проучването на острова ще отнеме седмици.
Джексън клекна до дървения сандък и го отвори с помощта на острието на джобния си нож. Всички надзърнаха вътре. Скътана върху легло от сено, лежеше черна кутия, приблизително с големината на тухла от сгуробетон. От горния й край стърчеше хромирана дръжка, от едната й страна имаше циферблат със стрелка, а от другата множество бутони и шалтери.
— Какво е това? — попита Рийд.
— Това е „Бисматрон“25. Той… ъъъ… открива елемент 61.
— Доста бързо го сглобиха, след като преди три месеца дори не са знаели, че подобен елемент съществува — подхвърли Грант.
Джексън се усмихна със своята фалшива усмивка.
— Не ме питайте за подробности. Аз оставям всички тези неща на умниците. Както и да е. Ако щитът е някъде на този остров, това сладурче ще го намери.
Той щракна един от шалтерите. Стрелката на циферблата се стрелна на другата страна, после се върна в изходно положение, като само от време на време потрепваше. Ниско бръмчене се понесе от машината, заглушавано от постоянно крякане и щракане.
— Доста бъбриво създание — отбеляза Рийд.
Следван от Мюър, Джексън пое надолу по склона към западната страна на острова. Грант, Марина и Рийд ги гледаха как се отдалечават.
Младата жена бръкна в раницата си и извади тънка книга в кафява подвързия.
— Монографията на Сурсел. Вътре има копие от картата, която Критски е начертал при идването си през 1823 г.
Тя започна да разлиства книгата. Очите на Грант, несвикнали с научните издания, виждаха само смесица от преводи от половин дузина езици. Почти всяка страница приютяваше гъсто преплетени фрагменти на гръцки, латински, немски, руски и френски, включително и няколко редки късове на английски.
Марина намери картата и я опря на коляното си. Беше много проста. Няколко извити линии очертаваха главните контури на острова. Пунктир обозначаваше подпорните стени, които Грант беше видял от високата част на фара. Точно в средата на острова, на неговата най-издигната част един разделен на линии от координатна система квадрат съдържаше храма. Грант се огледа. От мястото, където се намираха, се виждаше целият остров — едно почти съвършено копие на картата в книгата.