— Разбирам. — Мюър се смръщи сърдито. — И какво сега, търсим прогноза за времето отпреди три хиляди години?
Рийд въздъхна.
— В контекста на плочките от Кносос смятам, че става дума за архив на платени данъци и дарения, събирани от васалните градове на Крит. Вероятно всеки път, когато събирали данъците, те са ги записвали винаги в един и същ ред.
— Някои от тях появяват ли се на плочката?
— Не това ни интересува. Често пъти имената на различните места се помнят дълго, след като всичко друго е забравено. Спомни си Лондон. Името предхожда римляните, може би дори келтите и надживява латински, англосаксонски, френски и средновековен английски. Вероятно ще бъде познато и след хиляда години. Така че ако успеем да установим имена, които са оцелели, например като Кносос, ние най-вероятно ще можем да дадем фонетични стойности на символите, с които те се изразяват.
Той побутна очилата си нагоре.
— След като питаш, има едно име от Кносос, което се появява на плочката. — Той зарови наоколо, търсейки лист хартия.
Мюър се взря в три символа: един анкх26, един разделен на четири кръг и един прост кръст.
— И къде се намира това място?
Рийд пусна плаха усмивка, опитвайки се да скрие очевидното си задоволство.
— Щом се появява на плочките от Кносос, вероятно е на Крит и има логика да е място, където вече сме били. Има едно модерно селище на входа към Долината на мъртвите на име Като Закро или Старото Закро. Британското училище провежда там разкопки през 1901 и установява, че става дума за селище от минойските времена. Вероятно е било пристанище по маршрута на главния търговски път от Беломорието и Източното Средиземноморие. Така че, ако предположим, че наименованието е останало повече или по-малко непроменено, това би дало фонетични стойности на тези три символа: За ка ро.
— Защо „ка“? — попита Мюър като посочи средния символ, — а не просто „к“?
— Повечето от символите са сричкообразуващи. Това ще рече съгласен звук и гласен звук. Ако думата съдържа две съгласни една до друга или самостоятелна съгласна, обикновено трябва да добавиш гласна, за да можеш да я произнесеш. — Очите му се насочиха за секунда над рамото на Мюър, после отново погледна надолу. — Затова, ако например искаш да кажеш бисквита в сричкова азбука, трябва да я изпишеш „би-скви-та“.
— Изумително — поклати невярващо глава Мюър. — Продължавай все в същия дух. — После хвърли кутия кибрит върху разширения от залепени кръпки лист. — Прибери това за всеки случай.
— Не пуша.
— С него ще можеш да изгориш тези бележки, ако ни хванат.
По-късно същия следобед Грант забеляза някакво петънце на хоризонта. Продължи да го наблюдава през бинокъла как постепенно се приближава и нараства: съветски патрулен катер. По пътя си надолу, за да съобщи на останалите, той измъкна от складовото помещение стария пазач на фара — жилав възрастен човек с чорлава посивяла коса и рехава брада на киселата физиономия. Грант му показа със знаци, че иска да запали фара.
— Мамка му, за какво го прави? — ядоса се Мюър, когато светлината блесна.
Сумракът се спускаше бързо при това облачно небе и когато килна глава назад, Грант успя да различи лъча светлина, плъзгащ се под облаците над него.
— Не искаме руснаците да се изгубят в мрака.
— Нима?
— Ако не стигнат до тук, никога няма да намерим начин да се измъкнем от острова. — Грант завърза нож около глезена си и свали крачола на панталона, за да го прикрие. — Засега ще стоим вътре. Ако не ни виждат, ще започнат да се питат дали сме още тук.
Слънцето потъна зад хоризонта на запад — мъчително бавно за Грант, който го наблюдаваше от помещението с радиостанцията в кулата на фара. Загуби чет колко пъти надничаше през прозореца, за да види, че слънцето едва е помръднало, но поне патрулният катер като че ли също не бързаше.
Най-накрая, когато се стъмни достатъчно, те излязоха. Грант тръгна последен. Зарези желязната врата отвътре, изкатери се до върха на кулата и след това се спусна по външните стъпала, забити в стената. После се присъедини към останалите зад къщата с двуетажните койки. Когато надникна, видя червените и зелените сигнални лампи на патрулния катер да се полюшват във водата. След това изведнъж изчезнаха.
— Пристигат. Да вървим.
Те запълзяха по корем, опитвайки се да оставят между тях и руснаците гърбицата на склона. На Рийд, който никога не си беше падал по мрака, това приличаше на ритуал за посвещаване в някакъв жесток магьоснически култ. Не можеше да каже къде отива. Светът му се превърна в черно и тясно място, което ту бодеше с остри камъни, ту лепнеше от птиче гуано. Невидими създания пляскаха, грачеха, хлъзгаха се и съскаха край него. Ръката му се блъсна в нещо и той неволно изстена.