— Ето го: „Филострат Флавий. Син на Филострат Вер, ретор от Лемнос. Бил ретор е Атина, а след това в Рим по времето на император Север до идването на власт на Филип. Той е автор на: «Декламации»; «Картини» (две книги); «Пазарище»; «За героите», «Диалози»; «Биографии на софисти»; «Животът на Аполоний от Тиана» (в осем книги); епиграми и други произведения“.
— „За героите“ — повтори Рийд. — Познаваш ли това произведение? — обърна се той към библиотекаря.
Мъжът кимна. Без да промълви и дума, той взе „Суда“ и я заключи отново в кутията, след което излезе от хранилището.
Те го последваха до читалнята. Библиотекарят не се запъти към лавиците, а се насочи към своето писалище. До него имаше дървена количка, пълна с книги, които трябваше да бъдат подредени обратно по рафтовете. Той измъкна една книга близо до върха на купчината, тънко томче в червено-черна подвързия, и я подаде на Рийд.
Когато професорът я отвори, Грант подуши внезапно бликналия аромат на бадеми и рози, като поникнало цвете в прашната пустиня на библиотеката.
— Марина със сигурност е чела тази книга — заяви Грант, като си представи как парфюмираната й китка се търка в краищата на страниците. — Каква е тя?
Рийд дръпна стол, седна зад една от масите и започна да преглежда страниците. Грант се опита да потисне отчаяното си нетърпение.
— Това е разказ за Троянската война — обясни Рийд. — Типичен за измислиците от този период: духът на един незначителен герой от „Илиада“ се появява и разказва на някакъв уморен пътник всичко, което Омир е сбъркал. Фактически в късната античност съществува цял поджанр. Онова, което прави ценен за нас този разказ, е, че е писан от човек, който има съществени познания за лемноския култ към Хефест.
Професорът се усмихна уморено, когато видя изражението на Грант.
— Да, предположението ти беше вярно. Според въведението Филострат е бил жрец на култа към Хефест на Лемнос. — Рийд свали очилата и разтърка очи. — Трябва да е разполагал с несравними познания за историята на култа и за най-големите му тайни. Дори съществува цяла школа, която твърди, че книгата има двоен смисъл, който само познавачи на култа могат да оценят: тайни думи, които на неизкушения читател ще се сторят напълно обикновени. Но в текста има нещо, което си заслужава да бъде отбелязано. Ето какво пише:
„Белия остров лежи в Черно море в близост до негостоприемно място отляво, когато навлизате с кораб в устието към него. Дължината му е трийсет стадия, но не е по-широк от четири. На него растат тополи и брястове. Някои от тях са диви, но другите са посадени специално около храма. Храмът се издига близо до морето Меотида, което се влива в Черно море. Статуите в него са на Ахил и Елена, изработени от мойрите27.“
— Къде се намира това море Меотида?
— Меотида е гръцкото наименование на Азовско море. — Рийд стана и отиде да вземе един атлас от лавиците.
Но този не приличаше по нищо на онези, които Грант беше използвал. Сякаш картографите са били пияни: всички познати очертания бяха изкривени и дори местата, които успяваше да разпознае, носеха непознати имена. Италия не беше дългият с високо токче тесен ботуш, който познаваше, а тъпонос тромав шлеп. Това не беше светът, какъвто е, а такъв, какъвто хората тогава са го възприемали.
Докато Рийд прелистваше страниците, очертанията бавно започнаха да се възстановяват. Неясните очертания започнаха да стават по-ясни, заливи и проливи отхапваха от точещите се брегове, а приличните на амеби континенти развиваха гръбнаци, придатъци, крайници. Сега картите вече бяха печатни, а не начертани на ръка, формите по тях станаха разпознаваеми като в модерния свят. Въпреки това имената все още си оставаха странни и чужди.
— Ето го.
Беше карта на Източно Черно море, датирана с 1729 г. Рийд посочи мястото, където Азовско море се свързваше с Черно.
— Кимерийският Босфор. — Той поклати глава, сякаш се укоряваше за някаква грешка или пропуск, за които само той знаеше.
„Слънцето скоро се скри над стъгдите припаднаха сенки. Най-после стигнахме тъй океанските крайни предели. На кимерийците там е градът и земята печална.“
— Когато Одисей вдига платна, за да открие портата за Хадес, Кимерия е последната страна, край която минава, преди да пресече Океан. Древните гърци са вярвали, че кимерийците са били истински народ. Според Херодот са живели около североизточния бряг на Черно море. Пак той твърди, че всички са изклани от следващите нашественици, но че името им продължава да живее в…