— Свършил си страхотна работа — похвали го Джексън с топлота, — но какво откри?
Рийд се почеса по слепоочието.
— Заключенията са зашеметяващи. Ние всички приемахме, че микенците са протогръцка култура, унищожена преди пристигането на гърците. Сега излиза, че те са били там едновременно. Това ще пренапише учебниците по история.
— Майната им на учебниците, какво пише на плочката?
— А, да. — Рийд му подаде лист хартия. — Трябва още да се поработи, някои от конструкциите са трудно различими, а има и няколко символа, които само приблизително съм установил. Но това би трябвало да ти даде представа за основното.
Джексън и Грант сближиха глави, за да погледнат.
— Знаете ли, ние сме първите хора, които отново четат на този език след три хиляди години!
„Царят на Крит посвети камъка на Господарката на лабиринта. Богинята обаче не прояви благосклонност към критските мъже. Черните кораби дойдоха в Закрос и отнесоха камъка от устата на лъва (пещерата?). Водачът на войнството отнесе камъка в лемноския храм на ковача. В огън и вода посветените стопиха метал от камъка и изковаха доспехи: наколенници, затворен шлем; и един щит от бронз, сребро, злато и олово. По волята на боговете те дадоха тези неща на героя, чиито дела са добре известни…“
(Следващите два реда са нечетливи заради строшаването на плочката. Можем да предположим, че са свързани със смъртта на героя (Ахил?) и наследяването на неговите доспехи. — А. Р.)
„… Тогава нашият капитан, Добрия моряк, се закле, че няма да задържи трофеите, а ще ги посвети на героя. По волята на жрицата гребците отнесоха товара отвъд границите на света. Те плаваха покрай бреговете и пресякоха реката. След това скоро стигнаха до свещеното пристанище, където растат брястове, върби и див керевиз. Там в планината отвъд езерото построиха Къщата на смъртта. Те сложиха вътре своите дарове, бронята и щита, както и много купи и съдини от злато и сребро, изгориха приношения. След това отплаваха за вкъщи с много приключения.“
— Значи единствено ни остава да разберем коя река са пресекли и след това да намерим най-близката планина.
— Повечето от източниците говорят за реки във връзка с Белия остров — припомни си Грант, — но те всички си противоречат коя точно. Днепър, Днестър или Дунав…
— Няма значение, защото така или иначе бъркат.
— Не забравяй, че е по-вероятно да е някъде близо до Керченския пролив и Азовско море.
По лицето на Джексън се изписа изненада.
— Пропуснал ли съм нещо?
— Ще ти обясня — отговори Рийд. — За целта дали ще можем да намерим някоя карта?
— И аз имам справочника „Черноморски пилот“, който използвахме, за да стигнем до Змийския остров. В стаята ми е.
Грант донесе книгата, в която на задната корица имаше залепена сгъната морска карта. Простря я на леглото и се вторачи в нея. Линиите плуваха и се замъгляваха пред изтощените му очи, но един очевиден факт не можеше да се отрече.
— Няма никакви острови. Дори река няма.
— Трябва да има — поклати Рийд упорито глава. — Всички текстове са единодушни, че до Белия остров има река. Същността е, че трябва да прекосят „реката Океан“, за да стигнат до света отвъд.
— Нали уж са пътували по море — възрази Грант. — В морето не можеш да пресечеш река. Прекосяваш я на сушата от единия до другия бряг. Освен ако това не означава, че са минали покрай устието на някаква река. Но тук няма… Какво?
Той млъкна, когато видя, че Рийд се е вторачил в него не с обичайното нетърпение, а с истинско страхопочитание в очите.
— Това е.
— Кое?
— Опитай се да погледнеш с очите на Одисей. — Годините и умората на Рийд сякаш изчезнаха напълно, докато говореше. — От бойните полета пред Троя си пренесъл ценен товар нагоре през Дарданелите и Босфора в Черно море. Плавал си покрай брега, в онези дни не си смеел да рискуваш в открито море, но дори и такова плаване е изпълнено с опасности. Корабите ти са нападнати от канибали, почти унищожени са от бурите. Подобно на Марлоу в „Сърце на мрака“28 си на края на света, в белите простори в края на картата. Минаваш покрай страната на кимерийците и там, където си очаквал да я намериш, влизаш в устието на река. Не просто някаква река, а огромна, широка четиринайсет километра и ако са погледнали нагоре по течението, когато са я пресичали, без край. Океан.