Грант вдигна вежди.
— Това не беше ли в съветския сектор?
— Успели да влязат преди пристигането на руснаците. Прибрали безброй кошове с нацистки документи и дреболии — най-вече доклади, техническа документация, скучни глупости. Както и да е, някой е трябвало да хвърли едно око на плочката, затова я пратили в Щатите на някакъв подкомитет от нули, да я проверят и да им съобщят, че няма за какво да се тревожат. Да забравят всичко. От Германия по това време излиза толкова много информация, че никой не иска да се рови из далечното забравено минало. Но онези досадници продължили да ровят и преди няколко месеца открили нещо интересно.
— Тази снимка?
— В картонена кутия с доклади, което не е необичайно, и една стоманена колба, което вече е. Вътре имало парче метал приблизително с големината на топка за голф. Не знаели какво е, затова го изпратили в лабораториите за анализ. Онова, което открили, е нещо, което никога никой преди не бил виждал.
— И какво е?
— Ами, тъй като никой друг не го бил виждал, нямало си име, затова го нарекли елемент 61.
— Елемент 61? — повтори Грант. — Като химическите елементи?
— Точно така. Виждал ли си периодичната таблица? Е, очевидно в нея има някои празнини. Напомня на незавършен пасианс — знаеш колко карти ти трябват и къде им е мястото, но не разполагаш с всички. Същото е с тези липсващи елементи. Учените знаят, че трябва да съществуват, и къде им е мястото, но никога не са успявали да ги намерят. Този елемент 61 е една от липсващите карти. Да, естествено, учените глави се развълнували и поискали да разберат откъде е дошла тази топка.
— Ценна ли е?
Мюър смачка остатъка от цигарата с пета и запали друга.
— Ценна? Мамка му, та тя е безценна. Тя е неповторима. Досега всички са мислели, че не съществува на земята.
Настъпи мълчание, докато осмисляха чутото.
— От метеорит е — обясни Рийд.
Когато го погледна, Грант разбра, че чутото и за него е новост, както за тях с Марина.
— Точно така. — На лицето на Мюър се изписа доволство. — Но това не е всичко. Хвърлете едно око и на следното. — Той им подхвърли още три снимки. — Това е пробата, която са намерили. Отпред, отзад и отдолу. Забелязвате ли нещо?
Грант се загледа в снимката. Блестящ къс скала, осветен на фона на парче черен плат. Отгоре и отстрани изглеждаше гладка, почти течна, покрита с малки кратери като ковано злато. Третата снимка обаче беше различна: тук повърхността беше почти равна, насечена от серия вертикални линии в последователни драскотини.
— Изглежда е била срязана с нещо.
— Тези линии, които виждаш, са следи от трион. Парчето, което са открили в Германия, е само върхът на айсберга, или в този случай по-точно би било да се каже на метеорита.
— Свещеният камък — измърмори Рийд.
Главата на Мюър се стрелна нагоре.
— Какво?
— Нищо.
— Както и да е. Янките изчели всички доклади и единственото, което открили, било, че находката е намерена от германците на Крит. Швабите не са имали по-точна представа от нас откъде се е взела тази скала, но се натъкнали на снимка на плочката. И нищо друго, което да ги насочи. Гърция е наш терен или поне беше, докато Атли10 не си събра играчките, та американците ни предадоха всичко, за да изясним въпроса.
— Защо го искате? — Гласът на Марина беше твърд. — Защо този елемент 61 е толкова важен?
Мюър дръпна дълбоко от цигарата.
— Да не мислиш, че ми казват? Аз съм просто разсилен. Половината от онова, което ви казах, дори аз не знам официално. Но със сигурност знам, че янките отчаяно искат това нещо и ще се подредят в редица, за да напълнят с пари шапката на всеки, който им го поднесе. Ако искате, може да ме отстреляте от тези скали като панаирджийска патица, но ако имате малко разум, ще се присъедините към веселата ми група и ще се заловите да копаете.
— Да се присъединя към теб? — Грант подхвърли снимките обратно на Мюър. — Това ще рече ли, че няма да ми забиеш куршум в гърба на мига, щом сваля този пистолет?
— Няма, защото си много полезен. Толкова си далеч от истината, че никой няма да заподозре, че работиш за нас. Пък и си наясно как да работиш инкогнито в тази част на света. — После посочи с пръст Марина. — Това важи и за нея. Тя познава Пембертън по-добре от всички нас.
— А когато престанем да ти бъдем полезни?
— Ще престанете да бъдете полезни, когато намерим тази буца метал. След това може да се разкарате с вашия дял от плячката и повече никога да не се видим. — Той изкриви заострените си черти в гримаса, наподобяваща любезна усмивка. — Онова, което казах в Палестина, още важи. Ти си издирван човек, но мога да направя така, че да те забравят. Колкото до теб… — обърна се към Марина. — Зная всичко за теб и твоя брат. Били сте неповторима двойка. Жалко, че момчето умря по този начин. Куршум от упор. Трябва да го е убил някой, когото е познавал. Питала ли си се някога кой може да е дръпнал спусъка?