— Какво беше това?
Изведнъж Грант се озова отново във войната, свит в мрака и само неговият верен „Уебли“ му правеше компания, докато се вслушваше във вражеския патрул и се молеше да не са го чули. Но войната беше свършила и сега враговете говореха руски.
Друг глас измърмори нещо в отговор. Стъпките спряха, а Грант се сви още повече, чувствайки как тръните се забиват в дъното на панталоните му.
— Какво беше това? — Трети глас.
Грант започна да се притеснява. Тримата мъже започнаха да се съвещават, а Грант толкова силно стискаше спусковата скоба на револвера, че се страхуваше да не се строши.
Стъпките се чуха отново. Грант видя мъжете миг по-късно, изкачваха се по склона до колене в храсталаците. Сърцето му се сви, когато ги преброи. Петима и всички бяха въоръжени. Не смееше да помръдне, ако сега някой се обърнеше да погледне назад, със сигурност щеше да го види.
Никой не се обърна. Грант изчака, докато прехвърлят билото, след това изтича на пръсти до пътеката и ги последва. Знаеше, че трябва да измисли някакъв план, но в момента използваше цялата си съобразителност да не вдига шум по каменистата пътечка. Извън това единственото нещо, за което можеше да мисли, беше: петима мъже, шест куршума. Беше почти сигурен, че Мюър е въоръжен, ала дали щеше да успее да го предупреди навреме… А дори и тогава шансовете им не бяха много големи.
Грант стигна до върха на билото. Там земята ставаше равна за малко, после отново се спускаше към терасата на светилището. В далечината успя да различи слабото сияние на въглените и тъмните очертания на одеялата, прострени около огъня. Мюър и Рийд сигурно бяха заспали бързо, напълно несъзнаващи опасността, която ги грози. Двама от руснаците вече бяха на терасата и пълзяха бавно към тях. Взорът на Грант обходи мястото. Къде бяха останалите руснаци? Една сянка се раздвижи на скалистата стена над терасата. Трима. Нещо изшумоля в подножието на склона и Грант видя отблясъка на лунните лъчи върху стоманата. Четирима. Един оставаше в неизвестност.
Обаче нямаше време. Двамата мъже почти бяха стигнали до одеялата. Единият изостана назад, докато другият се придвижваше целеустремено към Рийд. Те знаят какво търсят, помисли си той. После отново се огледа. Къде беше петият руснак?
Никога не започвай сражение, ако не знаеш къде се намира твоят неприятел. Това беше урок, който беше научил много преди да им го преподават в Дирекцията за специални операции. Също така го бяха научили и никога да не се колебае. Руснакът почти беше стигнал до Рийд. Имаше само един начин да го предупреди. Затворил едното око, за да може да вижда по-добре в сумрака, Грант насочи револвера към по-близкия от руснаците и дръпна спусъка.
След две хиляди години дим, огън и горещ метал отново изпълниха светилището на кабирите. Грант видя как мишената му се просна възнак, улучена право между плешките. Предполагаше, че изненадата ще му спечели време за още един изстрел, затова се извърна наляво, прицели се в мъжа на склона и стреля отново. После се хвърли на земята и се претърколи надолу по хълма в мига, когато един куршум се заби на мястото, където беше стоял преди миг. Тези бяха бързи, и то много повече, отколкото беше очаквал. Първият руснак, когото беше прострелял, още лежеше, може би завинаги повален, а другият на склона не се виждаше. Междувременно зърна в далечния край на светилището три фигури, които се боричкаха. Изстрелите бяха събудили Рийд и Мюър. Това е добре, помисли си. Руснаците трудно биха се решили да стрелят, докато един от техните е близо до мишените. Значи можеха да стрелят само по него…
Град от куршуми надупчи мисълта, преди да я завърши. Този път стрелбата бе от по-близо. В мрака обаче те не можеха да стрелят, без да издадат местонахождението си. Грант забеляза проблясването на огън от дулата: един от хълма, а друг от ъгъла на двора на светилището. Прицели се в по-близкия и стреля. Болезненият вой, който се разнесе, беше доказателство, че добре се е прицелил, макар и не чак толкова, щом човекът имаше сили да вика. Сега беше техен ред, затова Грант не се забави, хвърли се на земята и се изтъркаля надолу по хълма, намирайки убежище зад останки от стена. Дали са го видели? Няколкото изстрела и парчетата камъни, които куршумите откъртиха, показаха, че отговорът е положителен, но поне имаше прикритие. Беше изстрелял три куршума. Дали щяха да се опитат да го заобиколят?
Той зарови земята, докато намери достатъчно малък камък, за да може да го хвърли, но не чак толкова, че да не вдигне шум. И го запрати вдясно от себе си.