— Значи микенците намират това сочно парче метал, смесен с елемент 61, в критското светилище и го донасят тук…
— … за да го разтопят — вметна Марина и думите й дълго кънтяха в помещението.
— Да, разбира се. Трябвало е да го направят. Ти сигурно седиш върху наковалнята, където са го изковали.
Всички се вторачиха в Рийд, объркани от неговото весело и сякаш възбудено поведение.
Той от своя страна изглежда остана силно изненадан от тяхното мрачно настроение.
— Не ви ли казах? Елате да видите.
Когато се върнаха в главното помещение, Рийд насочи фенерчето към фриза, който обикаляше помещението на височината на главата. Жълтият сноп светлина само вдълбочи сенките около изсечените в камъка фигури и те сякаш изскачаха от каменната си рамка и оживяваха.
— „Сблъскват се те и се бият подобно на живи смелчаци.“ Спомняте ли си стиховете от „Илиада“ в бележника на Пембертън?
— Ти обясни, че са от осемнайсета песен, където се описва ковачницата на Хефест.
— Така ли? — Рийд май се изненада. — Добре, донякъде. По-точно би било да се каже, че се описва метално произведение, което Хефест създава в своята ковачница. Запознати ли сте с понятието екфразис?
— Не.
— За екфразис говорим, когато поетът прекъсва своя разказ, за да направи дълго и подробно описание на някое скъпоценно произведение на изкуството. Обикновено става дума за оръжия или брони.
— С една дума, отклонение по тангентата — подметна Мюър.
— Да, може би е тангенциално по отношение на историята, но интегрално за поезията. Някои от тези екфрази са най-драматичните места в цялата Омирова „Илиада“. И най-дългата и драматична сред тях се случва тука на Лемнос в работилницата на Хефест. Той изковава щит, инкрустиран с най-красивата украса, която човек може да си представи. Цял един микрокосмос на света — сцени от всекидневието и военни сцени. Смесица между картина на Брьогел и гоблена от Байо13. В градовете мъже и жени танцуват и се забавляват, докато законотворци и политици спорят на форума. В полетата годишните времена се сменят: посевите се засяват и жънат, гроздето се изстисква, за да се направи вино. Овчарите карат стадата си на паша. Армии нахлуват, водят се войни. Всичко това е изобразено на щита.
Докато Рийд разказваше, Грант преживя изключителното усещане, че се рее откъснат от действителността. Лъчът на фенерчето се стрелкаше насам-натам из помещението, осветявайки частите на фриза една по една, така че всяка беше осветена за секунда. Изображенията навлизаха в съзнанието му като филмови кадри — една оживяла панорама на света. Ето ги пред него: младежи и гъвкави девици танцуват, толкова живи, сякаш се извиваха в трепкащата светлина на фенерчето. Волове теглеха рала из полетата, а браздите раждаха жито, което жътварите жънеха със сърпове и го връзваха на снопи. Нишка мъже се извиваше по пътя през далечни хълмове към голям град, където армии си съперничеха под стените. Под клонест дъб стоеше кротък спънат бик, жени сплитаха венци около рогата му, а мъже точеха ножовете си.
Лъчът на фенерчето спря своя танц, когато Рийд завърши описанието си. Филмът свърши и в пещерата отново настъпи тишина.
— Стори ми се като приказка — наруши най-накрая мълчанието Грант.
— И на мен. Но Омир… — Рийд говореше нерешително, сякаш проверяваше всяка от думите си, дали ще издържи тежестта на заключението му. — Омир го описва. Описва го точно там.
— На един щит?
— На щита на Ахил. — Той произнесе името с учудване. — Предполагам, че има логика. В бронзовата епоха желязото е най-редкият съществуващ метал. Четирийсет пъти по-скъп от златото. Да намериш толкова голямо парче метеорит е било все едно си открил диаманта „Кохинор“. Не биха го стопили за джобни ножчета и брадви. Биха го превърнали в нещо изключително — нещо легендарно. Нещо, за което поетите биха пели песни поколения наред, което дори три хилядите изминали години не са успели да заличат.
Рийд се облегна на олтара. Каменните рога, които го украсяваха, се извиваха покрай него като криле.
— Добре де, но къде ще го намерим?
13.
— За да разбереш тази история, трябва да знаеш определени неща. — Рийд насочи фенерчето си отново към фриза, и по-точно върху каменната армия под градските стени. — Гърците, които са отишли пред Троя, са били цветът на воините през тяхната епоха: Менелай, царят на Спарта, чиято жена е Елена Троянска. Неговият брат Агамемнон е цар на Микена. Одисей, геният на стратегията, и силният като бик Аякс. Но по-велик от всеки от изброените, без когото гърците не биха могли да се справят, е бил Ахил. Битува вярване, че „Илиада“ разказва цялата история на Троянската война: хилядите кораби, десетгодишната обсада, смъртта на Ахил и накрая превземането и плячкосването на града. — Рийд изду устни с умореното изражение на човек, прекарал целия си живот в уморителната битка с невежеството. — Всъщност в „Илиада“ се разказва само за четиринайсет дни от войната през последната година на обсадата. Агамемнон и Ахил се скарват за разпределението на плячката, в случая за една робиня, и Ахил си тръгва със заканата, че ще остави гръцката армия да види доколко може да се оправя без него. Оказва се, че не много добре: троянците, водени от Хектор, се възползват от цупенето на Ахил и едва не унищожават гърците. Ахил отказва да си мръдне пръста, но неговият другар Патрокъл облича доспехите му и излиза на полесражението. Всички смятат, че това е Ахил, военното щастие се обръща и нещата се развиват блестящо за гърците, докато не се появява Хектор, който разрушава илюзията, като убива Патрокъл и взема доспехите като плячка.
13
Най-големият единичен гоблен, изобразява събитията, довели до норманското нашествие в Англия. Споменат за пръв път в инвентара на Байоската катедрала през 1476 г. — Б.пр.