Лъчът на фенерчето трепна и се прехвърли на следващото изображение. Сега армиите си противостояха от двете страни на голяма река, замервайки се с копия, докато колесниците бързаха да докарат подкрепления в тиловете.
— Случилото се поставя Ахил в донякъде затруднено положение. Той отчаяно иска да отмъсти на Хектор, но няма доспехи. Така че неговата майка, морската нимфа Тетида, отива в ковачницата на Хефес на Лемнос и му възлага да направи нов комплект оръжия и доспехи. Щитът очевидно е най-забележителната част, но с него вървят и наколенници, нагръдна броня и шлем. Подходящо снаряжен, Ахил намира Хектор на бойното поле и в двубой го убива. След това завързва трупа за колесницата си и го влачи около града, докато Приам, царят на Троя и баща на Хектор, не отива в неговата шатра да моли за трупа на своя син. Ахил е толкова трогнат от скръбта на възрастния човек, че му минава гневът и предава трупа. Това е краят на приказката и оттогава всички живеят щастливо, като се изключи това, че не е така.
— Смятах, че Ахил е убит с отровна стрела в петата.
— Всъщност, това е поредното широко разпространено недоразумение. Петата на Ахил е по-скоро мит.
— Че то цялото е шибан мит — подхвърли Мюър пренебрежително.
Рийд придоби раздразнен вид.
— Ще стигнем и дотам. Онова, което се опитах да кажа, е, че петата на Ахил не е част от първоначалната легенда. В най-ранните източници не се споменава, че е бил улучен в петата, нито пък, че е особено уязвим на това място. Подобно твърдение не се среща в никой писмен източник чак до първи век след Христа — седемстотин или осемстотин години след Омир. Омир изобщо не разказва за смъртта на Ахил. „Илиада“ завършва преди неговата смърт и известно време след това „Одисея“ подема историята.
— Добре де, щом Омир не говори за нея, кой го прави?
Рийд леко се наведе към него.
— В края на класическата епоха Омир се е превърнал в крайъгълния камък на гръцката цивилизация. Неговите песни са като Библията, Шекспир и крал Артур в едно. Омир не е измислил тези истории, а ги е приспособил към своята поезия. Приказките за Троя вече съществуват в припокриващи се и понякога противоречащи си версии, устно предавани стихове и народни приказки, митове и легенди. В началото неговата интерпретация сигурно е била една от многото. Постепенно се е превърнала в предпочитаната, а накрая и в най-авторитетната. Такава е силата на неговата поезия.
Обаче останалата част от традицията също оцелява. Поемите на Омир не биха имали смисъл, ако не беше така. Има огромен брой поети, писатели и драматурзи, които избират Троянската война за своя тема: Софокъл, Есхил, Вергилий, за да спомена само няколко, още Шекспир, Тенисън, Чосър.
Списъкът наистина е безкраен, защото две хиляди и петстотин години след като Омир за пръв път ги написва, той продължава да се попълва.
— Какво се е случило с Ахил?
— Традицията твърди, че е убит от Парис, може би улучен в крака от стрела, докато се сражава пред портите на Троя. Според едно кратко обобщение в „Одисея“, след това гърците го кремират, прибират праха му в златна урна близо до устието на пролива Дарданелите, известен по онова време като Хелеспонт.
„Ние, свещената рат на аргейските копиеносци, сипахме после въз тебе грамадна прекрасна могила пред Хелеспонта безкраен въз нос, възвишен над вълните, за да я гледат от много далече плувци мореходни — всички, които са днес, и далечните наши потомци.“14
14
Омир. „Одисея“. Превод Г. Батаклиев. Цитатите тук и по-нататък са по това издание. — Б.ред.