Рийд отмести чинията си и се облегна удобно на стола.
— Като се замислиш, писането по принцип е форма на код. Пишещият взима езика и го преобразува във визуални символи, които обученото око превръща отново в думи и човек ги произнася. Модерната криптография се опитва да преобразува писмото, обикновено математически, до такава степен, че само някой с предварително предоставен ключ може да го трансформира обратно. Обикновено писменият език има множество повтарящи се модели. Често срещани букви, често срещани буквени съчетания, често срещана последователност от думи. Ако имаш достатъчно текст, например при обикновения шифър със заместване — при него всяка буква се дешифрира с все една и съща буква или символ и може винаги да бъде разбрана, ако знаеш езиковите модели на изходния език. Модерните шифровчици изразходват много усилия, време и изобретателност, за да превърнат подредени в някаква последователност букви в поредица числа, и то така заплетени, че да изглеждат напълно случайни.
— Ти май знаеш всичко по въпроса — отбеляза Марина.
— По дилетантски съм се занимавал. — Един гневен поглед от страна на Мюър пресече словоохотливостта на Рийд. — Проблемите, пред които плочката ни изправя, са съвсем различни. Можем да предположим, че хората, които са писали по тези плочки, не са се опитвали да маскират написаното. Напротив, искали са да бъде колкото може по-просто. Три хиляди години по-късно обаче не само сме изгубили ключа за шифъра, но също така и всякакви познания за езика, който е бил зашифрован. В такъв случай има два подхода. Можеш да започнеш с проучване на символите или да се опиташ да предположиш какъв е носещият ги език и да установиш как символите го представят.
— Тези плочки са на три хиляди години — възрази Грант, — откъде можем да знаем как са говорили?
— Не можем да знаем, но това не е спряло учените да опитват да приспособят други езици или техните хипотетични предходници към образците на линейно писмо Б. Предлагали са какво ли не: хетски, баски, древногръцки, протоиндийски, етеокипърски15, етруски, което е особено странно, защото никой още не успял да преведе и него. По-голямата част от тези усилия са глупост, безпомощна смесица от незначителни съвпадения и преднамерен оптимизъм.
— Това ми звучи като поредната задънена улица.
— Напълно съм съгласен, затова вместо да се опитваме да разгадаем езика, ние се заемаме със символите. Опитваме се да открием техните шаблони, тяхната вътрешна логика и правилата, които ги ръководят, за да видим какво можем да научим за езика, който ги носи. Проблемът е, че дори не знаем с колко символа си имаме работа.
— Вероятно те всички са надраскани на плочката — ехидно подметна Мюър.
Рийд повдигна едната си вежда — жест, който беше докарвал множество студенти до отчаяние.
— Така ли? — Той извади автоматична писалка от джоба си и нарисува една главна буква на покривката, без да обръща внимание на ужасените келнерски погледи.
— Коя буква е това?
— Г — каза Грант.
— Игрек — включи се Мюър.
— Р — заключи Марина, която седеше срещу Рийд и я гледаше обърната обратно.
Рийд се облегна, обгърнат от тайнствения ореол на задоволството.
— Дали? Или У, или З? А може Ц и дори Щ? Може и госпожица Папагианополу да я разчита правилно и да е Ре или Ри. Както и просто едно драсване с писалката. Минойците не са използвали букволеярници за азбуката си. Те са драскали букви в мократа глина с тръстикови писалки или клонки. Понякога забързани, крепейки плочката на коляно. Дори в своята най-несъвършена форма много от символите крайно си приличат. Преценката каква част от различията са истински и каква е просто разновидност в изписването, изисква Соломонова мъдрост. И това е само за да застанем на старта.
Над масата се спусна мрачно мълчание. Грант ровичкаше из храната си, докато Мюър наблюдаваше дългата колонка пепел, която се готвеше да падне от цигарата му.
— Пропуснал ли съм нещо?
Двойната врата на трапезарията се отвори рязко, сякаш духната от силен вятър, и един висок широкоплещест мъж се понесе между празните маси към тях. В него имаше нещо потискащо благоприлично — гуменките за тенис, младежката прическа, белите панталони и бялата риза с отворена яка, толкова безупречно изгладена, колкото усмивката му. Човек дори да не беше чул още акцента му, безпогрешно можеше да предположи, че е американски. Дори да беше забелязал удивлението по четирите удължени физиономии, които гледаха към него, сияещото му лице не го подсказа с нищо.