— Джексън — представи се той. — Марти Джексън. — Протегна ръка на Марина, след това се обърна към Рийд. — Позволете ми да отгатна. Професор Рийд. Прочел съм всичко за вашите книги. А вие трябва да сте Сам.
Той се обърна, взе стол от другата маса, завъртя го на единия крак и се напъха между Грант и Марина. Грант погледна Мюър въпросително.
— Да не сме попаднали във вестниците?
Джексън махна на един от келнерите и си поръча бира.
— В тая шибана страна никога не я охлаждат както трябва — измърмори той добродушно. — Но все пак е по-добра от виното. Чух, че го правят от шишарки. Смятате ли, че е вярно?
— Господин Джексън е командирован към Съюзническата военна мисия — обяви Мюър. Това беше крайно неподходящо обяснение. — Долетя тази сутрин.
— Да държим фронта срещу комунягите. Чухте ли какво каза Труман миналата седмица? „Трябва да помогнем на свободните народи да изковат своята собствена съдба така, както те искат.“ Точно затова съм тук.
— Военен ли сте? — Само за секунда сърдечността изчезна и зад небрежната усмивка Грант зърна нещо напрегнато и кораво. После усмивката отново цъфна на лицето му.
— Предполагам, че всички сме от един отбор, нали?
— Господин Джексън…
— Наричайте ме Марти.
Мюър трепна.
— … поддържа връзка с нас в издирването на елемент 61.
— Разбрах, че сте извършили невероятни неща — каза той вече сериозно и опря лакти на масата. — Онази пещера на Лемнос… Иска ми се и аз да бях там.
Рийд измърмори нещо, което прозвуча като съчувствие.
— Сега обаче трябва да дадем малко газ. Разузнаването твърди, че червените са напъплили към тази работа като чифути в банка. Възложили са операцията на едно от големите им имена — полковник Курхозов. — Джаксън извади снимка от джоба на ризата си и я сложи на масата. Явно беше направена тайно, не на фокус и недоекспонирана, така че не се виждаше нищо повече от високи скули и очи, които едва се различаваха под козирката на големия каскет. На Грант му трябваше известно време, докато осъзнае, че всъщност едното око липсва и е покрито с черна превръзка.
— Това е единствената снимка, с която разполагаме, но сме слушали много за него. Спечелил си е име в Сталинград, но не в сраженията с германците, а в разстрелването на дезертьори. Предполагам, че това се е харесало на Съветите — работещите в Ленгли признават, че Курхозов е златното момче на Чичо Джо16.
Грант оглеждаше снимката.
— Да, мисля, че налетяхме на неколцина от тези типове в Лемнос.
— Мюър ми разказа. Значи трябва да се доберем до това нещо, преди те да го направят.
— Хубавото е, че разполагаме с плочката. Тя изглежда най-добрата следа. Професорът обаче току-що ни обясни още колко много работа има, преди да стигне до някакви резултати.
— Ако мога да помогна с нещо, само ми кажете.
Рийд сякаш леко се изненада от предложението, въпреки че то беше искрено.
— Междувременно смятаме, че проследихме появата на плочката от едни разкопки в Кефалония.
— Прекрасно. Утре сутринта това ще бъде първата ни работа. Аз имам самолет. — Каза го толкова небрежно, сякаш ставаше дума за чифт обувки. — Сам, чух, че е хубаво човек да те има подръка, затова ще дойдеш с мен.
Грант настръхна и първият му импулс беше да откаже, но преглътна възражението си. Нямаше смисъл да превръща Джексън във враг. Поне засега.
После американецът се обърна към Рийд.
— А вие се връщайте в библиотеката и продължете да работите върху плочката.
Стрелна с поглед Марина.
— Ти също, скъпа. А Мюър може да остане да ви пази гърбовете.
Накрая изгледа всеки един от седналите около масата втренчено.
— Нямате представа колко е важно това.
15.
Кефалония, Йонийско море
Самолетът целуна морето, разтърси се и след това се понесе леко към брега. Когато водата под понтоните му стана около шейсетина сантиметра, Джонсън изгаси двигателите и остави вълните да ги избутат последните няколко метра до брега. Грант скочи от кабината и задърпа самолета за окачването на понтоните, за да го изтегли на пясъка. Когато машината беше обезопасена, той извади картата, купена тази сутрин в Атина, и започна да я проучва.
— Според молбата, която Белциг е попълнил в министерството, разкопките трябва да са някъде там — посочи един скалист хълм, който увенчаваше плоската крайбрежна ивица.
16
По време на Втората световна война англоезичната пропаганда нарича така Сталин, за да улесни подпомагането на СССР. — Б.пр.