Икономът ги въведе във всекидневна, където мебели от Втората империя20 бяха подредена срещу мраморна камина. Тъмните брокати и дамаски изглеждаха още по-богати заради липсата на украса наоколо, сдържани и елегантни в празното помещение. Високи френски прозорци покриваха задната стена и водеха към терасата. Водни капки замъгляваха стъклата и градината отдолу беше вече почти невидима в сумрака.
Из къщата затътна гръмотевица, сякаш цялата планина се беше откъснала от основите си. Миг по-късно блесна светкавицата — за части от секундата всичко в помещението беше залято в магическа сребриста светлина. Огънят в камината избълва искри, а мижавата светлина от електрическите крушки премигна. След миг очите на Грант се приспособиха и се ококориха от изненада. Някакъв мъж стоеше до огъня точно пред един шезлонг. Сигурно е лежал на него, но Грант не беше го видял. Лицето му беше бяло и осеяно с бръчки, кожата полупрозрачна, което я караше да проблясва на светлината от огъня. Гривата сребристобяла коса беше сресана назад и се спускаше почти до раменете му. Носеше копринено сако от смокинг и свободни панталони. Краката му бяха боси.
— Приятели мои, добре дошли.
21.
Настаниха се на коравите мебели. Икономът постави още една цепеница в огъня и се оттегли. Сурсел гледаше Рийд, както и всички останали. Всички усещаха, че е нужна необикновена сила, за да си съперничиш с французина на негова територия.
— Професор Рийд, вашето идване е чест за мен. Трябва да знаете, че се възхищавам от вашите научни трудове. Но кои са вашите приятели?
Рийд се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Господата Джексън и Мюър са представители на американското и съответно на британското правителство. Госпожица Папагианополу е била сътрудничка на Джон Пембертън, английския археолог на Крит, преди той да умре. И… — той замълча, защото не можа да измисли точно описание — господин Грант.
Сурсел стрелна Грант с преценяващ поглед — не враждебен, но предпазлив.
— Добре дошли. Бихте ли желали малко коняк или калвадос?
— Не, благодарим ви — отговори Рийд от името на всички, въпреки че Грант с благодарност би изпил нещо сгряващо.
— Добре. — Сурсел се излегна отново на своя шезлонг, намествайки се като котка. От масичката за сервиране до него взе дълго сребърно цигаре, пъхна цигара в него и си дръпна дълбоко. Ореол от цигарен дим се изви около главата му.
Всички го чакаха, но той изглеждаше напълно съсредоточен и сякаш беше забравил за тяхното присъствие.
— Преди шест години сте купили една минойска глинена плочка в Атина от антиквар на име Молхо — започна Рийд предпазливо, като студент, който чете лошо подготвената си писмена работа пред курса.
Сурсел вдигна рамене, обикновения начин за изразяване на безразличие.
— Плочката не е била цяла — продължи Рийд. — Била е счупена на две.
— От антикваря, който ви я е продал — добави Грант.
Очите на Сурсел заблестяха като змийски.
— Каза ли ви това? Другото парче е продал на Джон Пембертън.
Погледът на Сурсел се спря на Марина.
— Вие видяхте ли я? Имате ли доказателства?
— Плочката беше у нас допреди два дни. Един германец ни я открадна, макар че може да се каже, че просто си я е взел обратно, защото той я е намерил.
— Как изглеждаше?
— Толкова голяма — показа размерите Рийд с ръце. — Десетина реда с линейно писмо Б на лицевата част. На задната — избеляла рисунка, изобразяваща обичайната иконография, свързана с минойските светилища. Предполагам, че вашата изглежда по същия начин. Може би като тази?
Той измъкна снимката на Пембертън, сега с изръфани краища и омачкана, и я подаде на натурализирания грък.
Сурсел я погледна само с крайчеца на очите си.
— Това може да е кой знае какво. Имам множество екземпляри в моята сбирка. Мисля, че това е най-добрата частна сбирка от минойски артефакти в света. Частна колекция — подчерта той. Малки облачета дим излизаха от устата му, докато говореше. — Тя не е за обществен достъп.
— Ние не сме обществото — възрази Грант. — А и не сме единствените, които ще дойдат тук, за да търсят плочката. Защо не звъннете в атинската полиция, за да научите какво се е случило с Молхо? Вече беше изгубил една ръка, докато ви е защитавал от Белциг. Знаехте ли това? — Грант погледна французина в лицето — кожата му беше като почистен за ново писане пергамент и реши, че вероятно знае. — Сега загуби живота си, но този път не е могъл да ви предпази. Белциг знае, че парчето е у вас. И ще дойде тук. Вероятно вече е на път. Искате ли да научите какво е направил на Молхо? Никак не е приятно.