И петимата бяха напрегнати, наклонени напред в столовете си. Цепениците изпукаха и избълваха искри, които се завъртяха като вихрушка и изчезнаха в комина.
— Намерил ли е нещо?
— Открил, че островът напълно отговаря на името си. — Сурсел запали нова цигара и я пъхна в цигарето. — Бил пълен със змии. Също така и с много птици. Не можел да направи повече от две крачки, без да стъпи върху тях. Прочетохте ли за това у Ариан? — попита той внезапно, като се обърна към Марина.
Тя кимна бавно.
— Той пише, че островът е пълен с морски птици. Всяка сутрин се гмурвали във водата, намокряли крилете си във вълните, след това се издигали в небето и поръсвали храма с водата. После кацали и измивали двора на храма с крилете си.
Джексън се размърда на стола си.
— Може ли да прескочим детските приказки? Нямаме време, не и ако тези неща са в задния двор на шибания Чичо Джо. Намерил ли е нещо важно този Критски или Руски, или както там се е казвал?
Сурсел го изгледа така, както само един французин може да изгледа американец. След това нарочно се обърна към останалите.
— Открил древен храм.
Никой не знаеше какво да каже. Всички се бяха вторачили в Сурсел, затъпели от надежди, алчност и страх, какви ли ще бъдат следващите му думи.
— Намерил ли е нещо друго? Нещо… ъъъ… ценно?
Очите на Сурсел се присвиха и вторачиха в Джексън, без да примигват.
— Странен въпрос. Господин Джексън, направо се удивлявам: отговорих на досадните ви въпроси колкото можах по-добре, приветствах ви с добре дошли под моя покрив, макар че ми предложихте само опасност, но сега започвам да се чудя защо искате да знаете толкова много за Белия остров? Вие археолог ли сте? Какво доведе петима толкова различни и, моля за извинение, странни хора пред моя праг в тези толкова опасни времена? Бяхте ли вие честни с мен? Не, не мисля така!
Той се огледа: Мюър имаше предизвикателен израз, Джексън беше откровено раздразнен, Рийд гледаше обувките си — никой не поиска да срещне неговия поглед.
— Легендата разказва, че на острова има голямо съкровище — каза спокойно Марина, но помещението се наелектризира.
Мюър издаде приглушено гъргорене, сякаш е получил удар. Ръката на Джексън се плъзна под сакото към колта под неговата мишница. Грант посегна за всеки случай към револвера. Само Рийд и Сурсел останаха неподвижни и нащрек.
Французинът даде знак на Марина да продължи.
— Според Ариан храмът на Белия остров получавал големи приношения от моряците, които спирали там. Той описва купища сребърни купи и златни пръстени, безброй скъпоценни камъни. Истинско съкровище.
Сърцето на Мюър отново започна да бие, ръката на Джексън бавно се показа изпод сакото. Ръката на Грант остана стиснала ръкохватката на уеблито.
— Според текста също така се дарявали и много кози. — Сурсел и Марина размениха заговорнически усмивки.
На Грант това изобщо не се понрави.
— Но все пак, не. Доколкото знам, капитан Критски е намерил само камъни. Не и съкровище. Може би е скрито в недрата на острова. Но е по-вероятно да е ограбено преди много, много столетия. Черно море винаги е било рай за пиратите и крадците. — Той се наклони към тях с усмивка. — Ако отидете там, внимавайте какво ще откриете. Има причина древните гърци да са се страхували от Черно море, то е място извън пределите на света, трудно за възприемане място, обитавано от диваци. Диви амазонки, плътоядни лестригони21, сирени и змии.
Не бива да се заблуждавате от целомъдреното име на острова. Прекалено голямата порция християнство ни е накарала да смятаме задгробния живот за щастливо място с арфи, хорове и меки облаци. Гърците са били по-големи реалисти. Дори за героите мястото е било мъчително и събуждащо гняв. Има една история за Белия остров у Филострат, че духът на Ахил нарежда на минаващ търговец да му доведе една робиня от Мала Азия. Когато търговецът изпълнява желанието му, Ахил го нагощава кралски в своя храм, след това го изпраща. Но когато търговецът отплава, чува от острова виене, ужасни писъци от непоносима болка. Ахил късал крайниците на момичето един по един.
Джексън стана.
— Е, господин Сурсел, благодарим ви за всичко. Предполагам, че е по-добре да си вървим. Вие бяхте… ъъъ… оказахте ни голяма помощ.
Останалите не помръднаха от местата си.