Грант си пое дълбоко дъх. Дори след три хиляди години можеше да разпознае издълбания лемноски хълм, където бяха открили светилището на кабирите. И наистина, когато се вгледа по-внимателно, видя две шкембести фигури да танцуват и да размахват чукове. Между тях имаше нашарен диск.
— Това трябва да са кабирите. Представям си, че двете фигури в краищата са Хефест, богът ковач, и Тетида, майката на Ахил. — Академичното поведение на Рийд не можеше да скрие напълно неговото вълнение.
— А този кръг — попита Джексън — би трябвало да е щитът?
Рийд потърка чело и подръпна къдрица от чорлавата си коса.
— Да, предполагам, че е щитът.
— А това — Джексън посочи следващия квадрат — трябва да е Троянската война, така ли?
Тук боята беше избеляла, но изображението беше достатъчно ярко. Грант се сети за изсечените сцени в лемноското светилище. Колесниците летяха към полесражението, докато под стените на издигащ се на върха на хълм град две редици въоръжени мъже се бяха изправили една срещу друга. Между тях двамина се сражаваха. Единият беше запратил своето копие, което трепкаше в щита на другия, той пък се опитваше да извади своя меч.
— Ахил и Хектор — промълви Марина и протегна ръка, за да докосне изображението, но се спря, сякаш щеше да извърши светотатство.
Джексън погледна остро Рийд.
— Пламтящ щит? Какво означава това?
Рийд вдигна рамене.
— Това е често срещан епитет, използван за доспехите на Ахил. Щитът бил покрит със злато. Предполагам, че на слънцето е пламтял като огън.
— Аха.
— А това трябва да е Белия остров — посочи Мюър към долния край на плочката.
По краищата боята беше доста олющена, но в десния долен ъгъл можеше да се различи още една планина, боядисана в черно. На нейния връх се издигаше бяла кула, увенчана със свещени рога.
— Това трябва да е храмът — тихичко каза Рийд. — Храмът на Ахил в подземното царство.
Той извади лист кадастрон от чантата си, върху който беше прерисувал в оригинални размери плочката на Пембертън. Пъхна го под плочката. Назъбеният край на плочката и прерисуваният съвпадаха почти напълно. Най-сетне можеха да видят цялата рисунка. Светилището в Долината на мъртвите попадаше в най-горния ляв ъгъл на четвърти квадрат, отделен от изображението под него със заострените вълни. И петимата се наведоха над масата и застинаха в благоговейно съзерцание.
— Явно ще е нужно сериозно проучване. — Рийд обърна плочката, очевидно интелектуалното му настроение беше променливо като времето в Оксфорд. — Сега поне разполагаме и с останалата част от текста.
— Можеш ли вече да го прочетеш? — попита Мюър.
— Не е там работата. Важното е, че имаме чист пример на линейна Б. Досегашните ми предположения за езика бяха подсказани от надписите на притежаваното от нас парче. Сега, когато разполагам с нов текст, мога да проверя хипотезите си и да видя дали правилата, които извлякох, са верни. Ще бъда в отлична позиция да започна с опитите за дешифриране.
— Да започнеш с опитите за дешифриране! — Джексън едва не се задави с узото. — Не можеш ли просто да го направиш? Колко време ще ти отнеме?
— Не знам. — Сухата любезност на Рийд се беше изпарила, заменена от груба сприхавост.
Марина беше забелязвала същото преображение у Пембертън, когато някаква нова идея го обсебваше. Любезността, търпението, тактът — всичко отиваше по дяволите, когато съзнанието потъваше в себе си.
23
Тук е направена малка промяна в българския превод на А. Милев и Бл. Димитрова заради определението в английския превод Поуп „пламтящ“, използван в романа. — Б.ред.