— Да, сър, в дълбоки води. Ако аз ръководех акцията, щях да я потопя надълбоко, за да предотвратя случайното й откриване.
— Каква е средната дълбочина, която си измерил?
— Между девет и дванайсет метра.
— Не е достатъчна.
— Така е, но според измерванията на водните дълбочини, нанесени върху морските карти, има няколко дупки, дълбоки над трийсет метра.
Сандекър замълча и погледна през прозореца на кормилната рубка. Видя Ал Джордино да върви по палубата, нарамил на яките си плещи два резервоара за въздух. Адмиралът се обърна отново към Пит и го загледа замислен.
— Ако се натъкнеш на яхтата — заговори той с леден глас, — не влизай вътре. Работата ни е да я открием и разпознаем. Нищо повече.
— Какво има в нея, та не бива да го виждаме?
— Не питай.
Пит се усмихна насила.
— Зачитайте чувствата ми. Доста съм непостоянен.
— Ама че си дявол! — изсумтя Сандекър. — Какво мислиш, че има в яхтата?
— По-точно, кои.
— Има ли значение? — предпазливо попита Сандекър. — Може и да е празна.
— Нещо ме будалкате, адмирале. Сигурен съм. Добре, като я намерим, какво следва?
— ФБР поема нещата.
— А, значи ние си изиграваме роличката и се дръпваме настрана.
— Такива са нарежданията.
— Майната им на ония.
— Кои ония?
— На властниците, които играят дребни потайни игрички.
— Повярвай ми, тази задача не е дребна.
Лицето на Пит доби суров израз.
— Ще преценим, когато намерим яхтата, нали?
— Помни ми думата — каза Сандекър, — ще съжалиш, че си поискал да видиш онова, което може би ще намериш в потъналата яхта.
Едва изрекъл думите, Сандекър разбра, че е развял платно пред бик. Още щом Пит се спуснеше под повърхността на реката, тънката каишка на заповедта щеше да е скъсана.
29.
Шест часа по-късно и на деветнайсет километра надолу по реката цел номер седемнайсет пълзеше по записващия екран на хидролокатора с висока разделителна способност „Клайн“. Тя се намираше на 33 метра под водата, между Пърсимън и Матиас, точно срещу Поупс Грийк, и на три километра оттатък моста на река Потомак.
— Размери? — попита Пит оператора на хидролокатора.
— Около трийсет и шест метра дължина и седем метра ширина.
— А ние какви размери търсим? — обади се Джордино.
— „Игъл“ има обща дължина сто и десет фута и широчина двайсет фута — отвърна Пит.
— Значи съвпадат — каза Джордино, превръщайки наум футовете в метри.
— Мисля, че я открихме — съобщи Пит, докато оглеждаше конфигурациите, очертани от хидролокатора със странично сканиране. — Дайте да минем още веднъж — този път на двайсетина метра откъм десния борд — и да хвърлим буй2.
Сандекър, който стоеше на задната палуба и държеше под око кабела на датчика, надникна в рубката.
— Открихте ли нещо?
— Първоначална връзка — кимна Пит.
— Отивате да проверите ли?
— След като пуснем буй, Ал и аз ще се гмурнем долу да хвърлим един поглед.
Сандекър се загледа в протърканата палуба и нищо не каза. После се обърна и закрачи обратно към кърмата, за да помогне на Джордино да вдигне двайсет и два килограмовата тежест, свързана с яркооранжевия буй, и да я постави върху фалшборда на „Хоки Ямоки“.
Пит пое кормилото и обърна моторната лодка. Когато ехолотът започна да отчита издигане на целта, той извика:
— Пускай!
Лодката забави ход и буят бе хвърлен през борда. „Хоки Ямоки“ бавно спря да се движи и застана на място с обърната по посока на течението кърма.
— Жалко, че не взехме подводна телевизионна камера — каза Сандекър, докато помагаше на Пит да облече водолазния си костюм. — Сега щеше да си спестиш гмуркането.
— Напразно усилие — отвърна Пит. — Видимостта долу се измерва в сантиметри.
— Скоростта на течението е около два възела — прецени Сандекър.
— Когато започнем да се издигаме към повърхността, то ще ни отнесе към левия борд. Няма да е лошо да хвърлим едно стометрово спасително въже с буй, за да се качим по-лесно обратно на борда.
Джордино стегна колана си с тежестите и се усмихна весело.
— Готов съм.
Сандекър стисна Пит за рамото.