Луговой се вбеси и поклати глава. Не знаеше какво повече да каже. Да убеждава някого, чието съзнание е обсебено от патриотичен плам, беше все едно да преподава математика на пияница. Беше сигурен, че след като всичко свърши, Суворов ще напише доклад, в който ще го представи като ненадежден и като потенциална заплаха за съветската сигурност. Въпреки това се развесели вътрешно. Ако експериментът излезеше успешен, президентът Антонов може би ще реши да го направи герой на Съветския съюз.
Той стана, протегна се и се прозя.
— Смятам да поспя малко. Утре сутрин започваме да програмираме отговорите на президента.
— Колко стана часът? — попита унило Суворов. — В тази гробница загубих всякаква представа ден ли е, нощ ли е.
— Пет минути преди полунощ.
Суворов също се прозя и се изтегна върху един диван.
— Ти върви да си лягаш, аз ще изпия още една чаша. Истинският руснак никога не остава недопита бутилка.
— Лека нощ. — Луговой се обърна и излезе от салона.
Суворов му махна вяло и се престори, че много му се спи. После обаче се вторачи в часовника си и в продължение на три минути не отдели поглед от голямата стрелка. След това скочи на крака, прекоси салона и безшумно се промъкна по коридора, който завиваше под прав ъгъл и водеше към плътно затворения асансьор. Той стигна до чупката и спря да надникне иззад ъгъла.
Луговой стоеше там и спокойно пушеше пурата си. След по-малко от десет секунди вратата на асансьора се отвори и психологът влезе в кабината. Часът беше точно дванайсет. Суворов бе забелязал, че на всеки дванайсет часа Луговой излиза от лабораторията и след двайсет-трийсет минути се връща.
Той продължи по пътя си и стигна до контролното помещение. Двама души от екипа наблюдаваха съсредоточено ритмите на мозъка на президента и признаците на живот. Единият от тях отмести поглед и видя Суворов, кимна му и леко се усмихна.
— Как върви? — попита Суворов, колкото да завърже разговор.
— Като дебют на примабалерина — отвърна техникът.
Суворов влезе и застана пред телевизионните монитори.
— Какво става с другите? — попита той, сочейки с глава изображенията на Марголин, Ларимър и Моран, всеки в отделен пашкул.
— Дадохме им успокоително и им вкарахме венозно гъста течна концентрация на протеин и въглехидрати.
— Докато дойде редът им да бъдат програмирани, нали? — добави Суворов.
— Не мога да ви кажа. Ще трябва да зададете този въпрос на доктор Луговой.
Суворов продължи да наблюдава екраните и видя как един лаборант с престилка повдигна капака на пашкула, в който лежеше сенаторът Ларимър, и заби иглата на подкожна спринцовка над лакътя му.
— Какво прави онзи там? — попита Суворов, сочейки с ръка.
Техникът вдигна поглед и отвърна:
— Необходимо е да вкарваме успокоително на всеки осем часа, иначе субектът ще дойде в съзнание.
— Разбирам — рече тихо Суворов.
Изведнъж съзнанието му се проясни — всички подробности на плана му за бягство си дойдоха на място. Олекна му; не се бе чувствал така добре от доста дни. За да отпразнува повишеното си настроение, той се върна в салона за хранене и отвори нова бутилка портвайн. После извади от джоба си бележник и започна бързо да пише нещо в него.
34.
Оскар Лукас паркира колата си в сектора ВИП на паркинга на военното медицинско училище „Уолтър Рийд“ и забързан влезе през един страничен вход. Извървя лабиринт от коридори и накрая спря пред портал, охраняван от морски сержант, чието лице бе каменно като ликовете, издялани върху Маунт Ръшмор3. Сержантът внимателно проучи служебната му карта и го упъти към крилото на болницата, където се извършваха прецизни и строго секретни аутопсии. Лукас бързо намери вратата с надпис: „ЛАБОРАТОРИЯ. РАЗРЕШЕНО ВЛИЗАНЕТО САМО НА УПЪЛНОМОЩЕНИ ЛИЦА ОТ ПЕРСОНАЛА“ и влезе.
— Надявам се, че не съм ви карал да чакате дълго — каза той.
— Не, Оскар — отвърна Алън Мърсиър. — Дойдох преди минута.
Лукас кимна и огледа остъкленото помещение. Освен него вътре имаше общо петима мъже — генерал Меткалф, Сам Емет, Мартин Броган, Мърсиър и един нисък човек с едър гръден кош, който му бе представен като полковник Томас Торнбърг и с дългата му титла „ръководител на отдела по сравнителна съдебна медицина и клинична патология“.
3
Маунт Ръшмор — част от черните планини в Дакота, върху чийто скалист скат скулпторът Борглум (1867 — 1941) извайва главите на четирима американски президенти. — Б.пр.