Странна работа.
Ами „Американ Грил“? Цялата страна бе осеяна с хиляди заведения като него. Големи бургери, купища пържени картофи, пилешки крилца, халби бира, огромни телевизори, по които вървеше спорт… Подобни места винаги привличаха клиенти, но както самата Кац бе заявила пред Марс, никой не можеше да забогатее от тях.
Декър отново претърси апартамента и не откри нищо ново. Налагаше се да изчака, докато Кац дойде в съзнание.
Случаят започваше да го изнервя, защото не намираше нито една следа, по която да тръгне. Нямаше как да накара Мици Гардинър да проговори. Не можеше да ѝ повдигне обвинение. Не се съмняваше, че тя е натопила баща си, но все още нямаше нужните доказателства. Беше възнаградена за предателството си с нов живот. Но когато Декър напусна дома ѝ, остави след себе си жена, разяждана от чувство за вина.
Това обаче нямаше да му помогне да разплете случая. Трябваше да намери пътя към истината. А той определено не минаваше през Мици Гардинър.
Седна на един стол в кухнята и започна да анализира различните възможности. Не бяха много, затова анализът не продължи дълго. Декър се замисли над една от тях.
Сали Бримър.
Смъртта ѝ не беше случайност. Той трябваше да открие причината за убийството ѝ.
Можеше да започне от две места. Избра едното, позвъни на Ланкастър, уговори си среща с нея и потегли.
59
Ланкастър и Декър се срещнаха пред сградата, в която бе живяла Сали Бримър — невзрачен шестетажен блок в западната част на града.
— Как е Кац? — попита Ланкастър.
— Още не е дошла в съзнание, но животът ѝ е вън от опасност.
— Това е добре.
— Да, но ще бъде още по-добре, ако дойде на себе си и ни каже всичко, което знае.
Двамата влязоха в сградата и взеха асансьора до четвъртия етаж. Ланкастър носеше ключ за апартамента на Бримър.
— Колегите вече са го претърсили и не са открили нищо. Само че не съм сигурна дали са били достатъчно старателни. В края на краищата всички предполагахме, че мишената си бил ти.
— И аз така си мислех, но после осъзнах, че не съм бил прав.
Влязоха в апартамента и се огледаха. Длъжността на Бримър в полицейското управление не бе особено добре платена, но жилището ѝ беше обзаведено стилно — върху естествения паркет имаше красиви ориенталски килими, мебелите бяха от масивно дърво, виждаха се елегантни завеси и декоративни възглавници.
Ланкастър обясни:
— Родителите ѝ са богати. Идвала съм тук веднъж на коледно парти и се запознах с тях. Много симпатични хора. Доколкото знам, ѝ помагаха финансово.
— Ясно.
— Бяха съсипани. Дойдоха да приберат тялото. Те са от Източното крайбрежие.
— Тя как се е озовала тук?
— Завършила е колеж близо до Бърлингтън. После работила като пиар на няколко места. Брат ѝ е ченге в Бостън. Предполагам, че това е провокирало интереса ѝ към полицейската работа. Управлението ни обяви конкурс, Сали го спечели и трябва да призная, че се справяше доста добре с работата си. Съмнявам се, че щеше да се задържи дълго при нас. Имаше голям потенциал. А и беше много млада още.
— Всички имаме потенциал, докато един ден не се окаже, че сме го прахосали — отбеляза горчиво Декър.
— Какво ще търсим?
— Всичко, което може да има отношение към случая.
— Чудесно! Благодаря за напътствията!
Започнаха да оглеждат методично стая по стая. Оставиха спалнята за накрая. Декър се зае с банята до нея, а Ланкастър — с дрешника.
— Ей, Декър! — извика тя след няколко минути.
Той влезе в просторния дрешник и видя, че Ланкастър държи нещо.
— Какво има?
Тя вдигна предмета по-високо. Беше къса перука. Руса.
Декър погледна Ланкастър.
— Смяташ, че Сали се е представила за Сюзан Ричардс? — попита той.
— Би могла. Не е била Гардинър. И ако не е била Кац, кой друг отговаря на описанието?
— Да, Сали беше със сходен ръст и телосложение — призна Декър.
Ланкастър посочи перуката.
— Виж дължината и стила. Доста наподобява прическата на Сюзан. Представи си я от известно разстояние, с гръб към Агата Бейтс, която се взира в мрака. Спокойно би могла да заблуди възрастна жена като нея.
Той взе перуката и я огледа. Върна спомените си към онзи момент в парка. Сали носеше дълго палто, шапка и ръкавици. Също като жената, излязла от къщата на Сюзан Ричардс.
— Ако е участвала в тази постановка, дали е знаела, че в куфара може да е Ричардс, упоена или дори убита?