— Не ми се вярва да не е знаела — отвърна Ланкастър. — И тогава въпросът е защо го е направила.
— Държеше се особено, когато разговаряше с мен. Преди и след изчезването на Ричардс.
— В какъв смисъл особено?
— Някак гузно. Но аз го отдавах на връзката ѝ с Нати.
— Явно е изпитвала вина, но породена от нещо друго. — Ланкастър поклати глава. — Винаги ми е изглеждала толкова праволинейна. Защо ѝ е трябвало да се замесва в тази история?
— Засега няма как да сме сигурни, че наистина е била тя. Открихме перука, която наподобява прическата на Ричардс, но може да е просто съвпадение. Много жени държат перуки в гардероба си.
— Прав си. И дори да открием нейни косми от вътрешната страна на перуката, това отново не доказва нищо. Ако не е замесена, най-вероятно я е купила за себе си.
— Ще трябва да намерим друго доказателство. Възможно е да са ѝ платили — трябва да погледнем банковата ѝ сметка.
— Ами ако не са ѝ платили?
— Тогава някой я е принудил да го направи.
— Как?
— Може да е знаел за връзката ѝ с Нати.
— Да, макар че са я пазили в тайна, и то добре. Аз например не знаех!
Ланкастър взе перуката от Декър и я прибра в плик за веществени доказателства, който извади от джоба си.
— Още ли смяташ, че са ликвидирали Ричардс, за да хвърлят върху нея вината за убийството на Хокинс?
— Трябвало е да възпрепятстват разследването по някакъв начин, Мери. Полицията започва да проверява твърденията му. Те могат да доведат до разкриването на онзи, който стои зад всичко. Привидното самоубийство на Ричардс е било добър ход.
— Само че не се получи.
— Нямало е как да знаят предварително дали ще успеят. Но са били длъжни да опитат. И Ричардс е била най-добрият им вариант.
— Ами Рейчъл Кац? Тя също има мотив да убие Хокинс.
— Да, но не са могли да си позволят лукса да убият Кац.
— Защо не? Нали някой все пак се опита да я застреля?
— Само че на по-късен етап.
— Как са избрали между двете жени?
— Погледни ситуацията от този ъгъл: Кац е просперирала след смъртта на съпруга си. А Ричардс — не.
— Подозираш, че Кац е била замесена в убийствата?
— Не бих отишъл толкова далече в догадките си. Но допускам, че им е била полезна по някакъв начин. За разлика от Ричардс. Следователно спокойно са могли да минат и без нея.
— Какво става тук, Декър?
— Каквото и да е, продължава поне тринайсет години.
— От времето на убийствата?
— Най-вероятно отпреди тях.
Ланкастър погледна перуката в плика.
— Ще трябва да я покажа на Нати. Все пак той води разследването.
— Едва ли ще се зарадва, когато чуе, че подозираме Сали в съучастие в убийството на Ричардс.
— Меко казано. Освен ако той също няма пръст в него — добави Ланкастър и попита: — Това възможно ли е според теб?
— Всички са заподозрени до доказване на противното.
60
На следващата вечер му се обади Алекс Джеймисън. Декър вече се беше прибрал в хотелската си стая.
— Как вървят нещата при вас? — попита тя.
— Вървят, ти как си?
— Боя се, че зациклихме. Не можем да се похвалим с почти никакъв напредък. Богарт се нуждае от помощта ти.
— Той ли го каза?
— Не, но си личи.
— Беше пределно ясен, когато разговаряхме за последно. Не съм сигурен, че ще мога да се върна в екипа, когато приключа тук — каза Декър, за да даде израз на притесненията си, но и за да провери реакцията на Джеймисън.
— И аз не съм сигурна, Декър.
Той помръкна. Вече беше осъзнал колко много иска да продължи да работи за ФБР след края на това разследване. А можеше да се окаже невъзможно.
— Да, разбирам.
— Виж, ако зависеше от Богарт, едва ли щеше да е проблем. Но той също си има началници. А те знаят, че си нарушил заповедите и си останал в Бърлингтън. И не са никак доволни. Богарт неведнъж се е застъпвал за теб. Измъквал те е, когато шефовете са ти били ядосани. Да, всички знаем какво си направил за Бюрото, колко хора си спасил в миналото. Опитвам се да кажа, че тези заслуги в един момент няма да са достатъчни, за да ти се разминава.
— Благодаря ти за откровеността, Алекс. Оценявам я.
— Бих очаквала същото от теб, ако бях на твое място.
— Не искам да сменям темата, но ако ти изпратя списък с компании, ще можеш ли да ги провериш?
— Декър, ти сериозно ли?!
— Знам, Алекс, но наистина е важно.
— А моята работа не е, така ли?
— Нямах това предвид. Просто тук не разполагаме с ресурсите на ФБР.
Настъпи продължителна тишина. Той се опасяваше, че Джеймисън просто ще му затвори. Но накрая тя каза: